130 г. от рождението на Чудомир (Димитър Христов Чорбаджийски) (1890 – 26.12.1967), български писател хуморист и художник, читалищен деец

Posted by Mariana57on 25.03.2020

Едва ли има просветен българин, който да не знае името Чудомир и то да не предизвиква усмивка и позитивни чувства в него. Е, малцина си спомнят истинското му име – Димитър Христов Чорбаджийски, но като Чудомир го знаят. Защото хумористът с този псевдоним напълно се препокрива с името – той наистина е мирско, световно чудо. При Чудомир човек не може да определи кой от талантите му е по-голям – писането, или рисуването.

 

На 25 март се навършват 130 години откакто е дошло на бял свят чудото Чудомир.

 

Едва ли има просветен българин, който да не знае името Чудомир и то да не предизвиква усмивка и позитивни чувства в него. Е, малцина си спомнят истинското му име – Димитър Христов Чорбаджийски, но като Чудомир го знаят. Защото хумористът с този псевдоним напълно се препокрива с името – той наистина е мирско, световно чудо. При Чудомир човек не може да определи кой от талантите му е по-голям – писането, или рисуването.

А как възниква псевдонимът му Чудомир? – Малцина знаят, че идеята е на съселянина на хумориста – Дянко Фурнаджията, който един ден видял фотографията на издирвания с парична награда деец на ВМРО – Чудомир Кантарджиев, и намерил огромна прилика между “терориста” и Митко. Така бъдещият писател и художник-карикатурист първо се сдобива с прякор, а по-късно прякорът му става псевдоним.

Чудомир е името, с което става известен, но използвал и други псевдоними: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Оскар Бум, Пилот, Мария Василева, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и Яу, Яу, Ч., Чуд. и др.

 

115 г. от смъртта на Жул Верн

Posted by Mariana57on 24.03.2020

Жул Верн роден на 8 февруари 1828  г. в  Нант, починал на 24 март 1905 в Амиен  е  френски  писател, основоположник на научната фантастика.

Той е сред най-четените романисти, превеждан на 148 езика според статистиката на  ЮНЕСКО. Автор е на пиеси, либрета за оперети, разкази и на 65 романа. Широко разпространено е мнението, че той е един от създателите на жанра  научна фантастика. Романите му са изградени върху внимателно проучени научни факти и теории, а в тях действието се разгръща чрез полета на въображението. Жул Верн предвижда много научни постижения, включително пътуване в Космоса, пътуване под вода, управляеми ракети. Неговата напълно реализирала се фантастика представлява стартова площадка за грандиозното развитие на научната фантастика през 20. век.

За повече от 40 години Жул Верн публикува по 1 – 2 книги годишно, чиито теми са с широк диапазон. Въпреки че пише за екзотични места, самият Жул Верн не пътува много и единственото му пътуване с балон трае двайсет и четири минути.

Няколко седмици след своя 77-ми рожден ден Жул Верн сероизно заболява. Чекмеджетата на бюрото му се пръскат от завършени ръкописи. Жул Верн запазва съзнание до самия си край. Почива тихо, в присъствие на семейството си, на  24 март 1905 г. Погребан е близо до дома си в Амиен. На гроба му е поставен паметник, на който е изобразен Жул Верн, излизащ от гроба с протегната към звездите ръка.

 

Ден на Освобождението на България

Posted by Mariana57on 02.03.2020

Български флаг, веещ се по време на националния ни празник - Освобождението на България

Трети март е най-големият национален празник на България – Освобождението на страната ни от османско владичество. Датата слага начало на Третата българска държава през 1878 г. след подписване на мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877- 1878 г.

Санстефанският мирен договор е подписан на 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой), близо до Истанбул, между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. Договорът беше подписан от руска страна от граф Николай Павливич Игнатиев, руски генерал, политик и дипломат, и един от създателите на Санстефански мир.

Според договорът Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. България се създава като автономно трибутарно княжество.

KORICE LIJEVO DOLJE- 3

Баба Марта бързала, мартенички вързала

Posted by Mariana57on 27.02.2020

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница  (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Обичаят за връзване на мартеници  (усукани бяла и червена вълнени  нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – мартеница – най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.

В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания 

147 години от обесването на Васил Левски

Posted by Mariana57on 18.02.2020

Васил ЛевскиВасил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски (на стар правопис: Василъ Лъвскій), е български национален герой. Той е  идеолог и организатор на  българската  национална  революция, основател на Вътрешната революционна организация. Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от  осмонско робство.

.Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята  народност и вероизповедание. 

120 г. от рождението на Веса Паспалеева

Posted by adminon 18.02.2020

Веса Паспалеева е псевдоним на Веселина Владимирова Караманова, българска детска поетеса, писателка и драматург. Тя е една от известните български поетеси, свързала творчеството си с детската аудитория. Родена е на 3-ти март 1900г. Веса Паспалеева е от известна възрожденска фамилия. Майка й, Пенка Караманова, е родолюбива котленка. Баща й – Владимир Алексов, завършва първия випуск на Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София, а после – право в Швейцария.През 1919 година Паспалеева завършва гимназия в родния си град. Нейна преподавателка по литература е Елисавета Белчева – Багряна. След това следва славянска филология в Софийския университет. Таланта й на детска авторка открива големият наш белетрист и общественик Антон Страшимиров. Основни теми в книгите й, които са над 60, са другарството и обичта, трудолюбието, ученолюбието и обичта към родината.

Най-многобройни и с открояваща се поетична сила са стихотворенията на Веса Паспалеева за детския свят и из детския свят. Тя пише за всичко онова, което вълнува и интересува детето, за всичко, до което се докосва неговият поглед: за чувствата му към близките, за веселите игри и немирства, за възторжените желания и стремежи, открива им прелестите на годишните сезони, радостта от първия учебен ден. В произведенията си поетесата успява мъдро и тактично да внуши една идея, да даде добър съвет, да пробуди светли чувства и високи добродетели.

За първи път печата стихотворения през 1919 година в списание “Чернозем”. По-късно обнародва детски творби в списание “Детска радост”. От 1924-а започва да сътрудничи на списанията “Светулка”, “Детски свят”, “Другарче”, “Росица”, “Кладенче” и други. След 9-ти септември 1944 година продължава да пише за детски издания – списанията “Славейче”, “Дружинка”, “Пламъче”, “Въздържателче”, “Огнище”, “Детско здраве”, “Жената днес”, “Славяни”; вестниците “Септемврийче”, “Другарче”, “Родни простори”, “Вестник за жената”, “Литуратурен фронт” и др.

Нейни стихосбирки за деца се появяват от 1929 г., а детските й пиески – от 1932 г. Издава първата си книга “Великденчета” (1928). Оттогава, почти половин век, тя посвещава таланта си на детската литература. С нейните произведения израстват няколко поколения. Други популярни книги на писателката са: “Веселият таралеж” (1938), “Бащина земя” (1942), “Мързеливите шопи” (1943), “Папагалчето Макси” (1944) и много други. В историята на българската литература Веса Паспалеева има незаменимо място в детската ни литература, редом с Ран Босилек, Елин Пелин, Дора Габе, Асен Разцветников и Стубел.

Стихотворенията и песничките по стихове на Веса Паспалеева се знаят наизуст от няколко поколения деца преди още да могат да четат. Те са емоционално обагрени, звънки и мелодични, проникнати от бодър и жизнерадостен хумор. Такива творби може да създаде само перото на човек, роден детски поет. Затова казваме, че Веса Паспалеева е поетеса на българските деца.

Уроци по народно пеене

Posted by adminon 14.02.2020

Уважаеми родители,

 

Имаме удоволствието да предложим на Вашите деца уроци по народно пеене.

 

Преподавател е г-жа Виктория Мирина.

 

Очакваме Ви в Народно читалище Джон Атанасов на адрес:
София, ж.к. Младост 2, бл. 236 между вх. 3 и вх. 4 срещу последната спирка на автобус 306!

 

Заниманията са всеки понеделник от 14:30 до 15:30 и петък от 11:00 до 13:00 часа.

Posted in Школи

Патологични разкази

Posted by adminon 12.02.2020

“Патологичните разкази” най-после изплуваха от ъндърграунда в книжно тяло. Авторът е щастлив, а “широките читателски маси” имат повод за тревога. “Крайни”, “подтискащи”, “извратени”, “ужасни”… – вече чувам воплите на потресения читател. И той несъмнено е прав. Разказите на Боян Начев наистина са крайни, подтискащи и ужасни. И тъкмо затова са толкова достоверни. Изкуството – според марксическата мантра (Тодор Павлов ли беше авторът й, кой ли?) е субективно отражение на обективната действителност. Впрочем що се отнася до “Патологичните разкази”, по-скоро бих обърнал словореда – обективно отражение на субективната действителност… Но както и да е, тук нека си запазим симпатичната фраза “обективна действителност” – най-малкото в чест на геройски загиналия на Витоша поет-полковник-пенсионер-марксист Зефир Трендафилов.

 

“Troppo vero”, възкликнал папа Инокентий 10, когато за пръв път видял портрета си, рисуван от Веласкес. Ето, в галерията от портрети на “обективната действителност” – изнасилена, обезобразена, още негримирана за погребение, въобще такава, каквато я изхвърли на пътя косматият челичен пестник на комунизЪма –  “Патологичните разкази” са… “troppo vero”.  Боян прониква дълбоко под епидермиса чрез една ужасна и все пак увлекателна, фантастична и въпреки това достоверна, цветисто точна в детайлите и същевременно символична дисекция чак до самото сърце – черната меса на лишените от Бог, душа и смисъл “обществено-икономически отношения”. В този ред на мисли “Патологичните разкази” не са толкова патологични, колкото патоанатомични. Авторът е надмогнал жанра на плитката битовистична трагикомедия, така характерен за българското изкуство; с един почти хулигански, но честен жест е раздрал ковьорчето на бюргерското лустро и е разголил мерзостта на вампирясалата блудница. Съболезнования, клети читателю, предстои ти сблъсък с една “обективна действителност”, загубила човешкото си съдържание и органически несъвместима с Доброто; в нея то може да оцелее само чрез митологични, обитаващи пограничните й измерения юродиви (Небесния Гмурец); или, погребано в кенефа на Дърводелеца, в гърдите на Микел Холандеца, а може би шифровано и в любовта на революционния кухненски робот Пепи Отвертката, да шепне чрез отвращението и състраданието, сподавени от автора между редовете…

 

С едно последно намигване към партийно-класовата реторика ще определя Боян (бидейки негов приятел, а и, смея да кажа, познавач) като “автентичен певец на класовата борба”. Певец от името на най-онеправданата и най-малобройна “класа”, тази на творческите аристократични натури, които отказват “съглашателство” с мира сего. По природа антагонистични спрямо пошлостта, простащината, тиранията и фалша, те са особено непримирими (държа със специална наслада да подчертая) спрямо “авангарда” – класата на пролетариата и производните му необуржоазни парвенюта.

 

Ясен Иванчев

Posted in Издания

Йога Пилатес

Posted by adminon 10.02.2020

Курсът започва с постепенно раздвижване и загряване на всички стави – от върха на пръстите на краката, до шията. Преминаваме към по-интензивна фаза – серия упражнения за укрепване на различните мускулни групи, които редуваме с моменти почивка и йога дишане. Завършваме с бавно извеждане на тялото от интензитет, отново разтягаме цялото тяло.

 

Йога и Пилатес се допълват и дават възможност за работа от вътре на вън в човешкото тяло.  И при двете системи  важен фактор са реалните възможности на тялото на практикуващия. Всичко е съобразено спрямо специфичните потребности на човек :  правят се модификации, вариации на сложност на изпълнение на дадено упражнение. Степента на натоварване се увеличава плавно с времето.

 

Йога Пилатес позволява както самостоятелно изпълнение на едно упражнение, така и изграждането на комплекси от системно свързани упражнения. Всеки комплекс е с отделна насоченост – за проблемни части, отслабване, и т.н.

И двете системи са достатъчно гъвкави и позволяват работа с помощни уреди. В Студио Дейзи ползваме специални разтегателни Пилатес ленти при някои комплекси упражнения. Работата с такива съоръжения са донесли славата му на интелигентния (щадящ костната система) модерен фитнес метод.

 

Истински трайни резултати се постигат с постоянна и целенасочена практика, равномерно разпределена във времето, съчетана със здравословен начин на хранене.

 

Заповядайте при нас!

Йога Пилатес заниманията се провеждат в ж. к. „Младост“ 2, ул. „Св. Киприян“, бл. 236, вх. 1:

Сряда:  от 18.30 до 20.00 часа

Неделя: от 11.00 до 12.30 часа

 

Йога Шивананда  е интегрална класическа йога по системата на Свами Шивананда. С помощта на йога практики – асани, пранаяма (дихателни упражнения), медитация и релаксация се стремим към здраво тяло , спокоен и концентриран ум, жизненост и вътрешна хармония.

Йога упражненията са подходящи за лечение и превенция на различни здравословни проблеми, чрез редовна практика.

Сутрешна Йога Шивананда за начинаещи:

Вторник: от 9.00 до 10.00 часа

Събота: от 9.00 до 10.00 часа

 

Преподавател: Маргарита Михайлова, GSM: 0876 574 121

Posted in Школи

Св. Фотий

Posted by adminon 06.02.2020

Св. Фотий (от гръцкото photos – светлина) е светецът-покровител на всички, които имат светлина в името си. Св. равноапостол Фотий е Цариградски патриарх (умира 6.02.891 година), затова Православната църква почита паметта му на 6 февруари. Патриарх Фотий се борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол, умира в заточение на 6 февруари 891 година. С неговото име и ревностен християнски дух е завинаги свързана и българската история, защото именно патриарх Фотий убеждава Константин Философ да проповядва християнството сред славяните. Той пише изключително ценен исторически документ – това е обширно послание върху християнската вяра и живот, адресирано до българския цар Борис І.

 

Имен ден празнуват: Фотий, Фотин, Фотина, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светлин, Светльо, Светла, Светлана, Светослав, Светослава и други производни.