163 години от рождението на А. П. Чехов

Posted by Mariana57on 29.01.2023

Парите, както и водката, правят човека смахнат – АНТОН ЧЕХОВ

Антон Павлович Чехов е руски писател и драматург, по професия лекар.

Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век.

За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература.

Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света.

Чехов работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения.

По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“.

100 години от рождението на ИВАЙЛО ПЕТРОВ

Posted by Mariana57on 19.01.2023

19 януари през 1923 г. в добричкото село Бдинци се ражда един от най-големите български писатели. Автор е на над 20 книги, издавани и преиздавани в България и чужбина. Сред тях са „Мъртво вълнение“, „Хайка за вълци“, „Преди да се родя и след смъртта ми“. Носител е на множество награди, вкл. и орден „Стара планина – първа степен“. Нека си припомним някои от най-силните му цитати, останали завинаги в паметта на България…
„И все съм се чудил, какво нещо е туй човешката памет. Искаш да забравиш нещо лошо, да изчистиш душата си, а паметта го пази цял живот. Ако човек нямаше памет, като ангел щеше да живее на този свят. От нея иде всичкото“.
Животът е най-добрата книга…

Малките ни състезатели по ушу към СК „Златен тигър“ са поканени на честването на Китайската Нова година …

Posted by Mariana57on 17.01.2023

Елитните състезатели на СК Академик -златен тигър ще се включат в честването на Китайската Нова година в Китайския културен център София в петък, 20.01, от 18ч.

Нови книги в библиотеката…

Posted by Mariana57on 14.01.2023

145 години от рождението на Пейо Яворов!

Posted by Mariana57on 13.01.2023

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка –
и в мъката любов!

Миражите са близо, – пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, – пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, –
тя – плът и призрак лек!

175 години от раждането на Христо Ботев – национален герой, поет, публицист, революционер, отдал живота си за свободата на България

Posted by Mariana57on 06.01.2023

160 години от рождението на Алеко Константинов

Posted by Mariana57on 02.01.2023

Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си, а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!“.

За да се докоснете по-осезаемо до духа на великия наш писател, ви предлагаме анкетата „Моята изповед“, направена три години преди да бъде застрелян край пазарджишкото село Радилово в деня на „Св. Св. Кирил и Методий“:

Име и презиме?
– Алеко Константинов

Месторождение?
– Свищов

1. Коя краска предпочитате?
– Краската на кожата.

2. Коя е любимата Ви миризма?
– Миризмата на параходите и железниците.

3. Кой цвят Ви се вижда най-хубав?
– Бутон от роза и незабудка.

4. Кое животно Ви е най-симпатично?
– Кучето.

5. Коя краска на очи и коси предпочитате?
– Ясно сини очи и руси коси.

6. Коя е, според Вас, най-почтената добродетел?
– Любовта като сърдечна доброта.

7. Кой порок мразите най-много?
– Скъперничеството.

8. Кое е любимото Ви занятие?
– Да пиша хумористични очерки.

9. Кое развлечение Ви е най-приятно?
– Гуляй (разходка) на чист въздух в мъжка компания.

10. Кой е според Вас идеалът на земното щастие?
– Свобода от всякакви условности и задължения.

11. Коя съдба Ви се вижда най за окайване?
– Да се разочароваш в силата на честността.

12. Може ли да ви попита човек на колко сте години?
– Тридесет и една година, шест месеца и двадесет дни.

13. Кое кръстно име бихте си взели, ако да бихте си го избрали сам?
– Пак Алеко, а като псевдоним нещо смешно.

14. Кой е най-хубавият момент в живота Ви?
– Пътуването ми в Америка и когато ми хрумна идеята за “Бай Ганя”.

15. Кой е най-тъжният?
– Когато измряха домашните ми и аз останах без работа.

16. Коя е Вашата главна надежда?
– Че кога и да е ще бъда оценен по достойнство.

17. Вярвате ли в приятелството?
– Да.

18. Кой е, според Вас, най-хубавият момент през деня?
– Ранна утрина, пред изгрева на слънцето.

19. Кое историческо лице Ви е най-симпатично?
– Савонарола (френски реформатор)

Савонарола е италиански калугер, доминиканец, който в XV век се опитва да преобразува потъналата в разкош и разврат Флоренция на Медичите. Пламенен демократ, Савонарола иска да съедини народовластието с идеята за божието царство и принципа на висшия разум. Той вярва, че може да реформира чрез религията цяла Италия.

20. Коя личност от роман или театър?
– Лео от Шпилгаген (немски писател).

21. В коя страна бихте предпочели да живеете?
– България.

22. Кой е любимиат Ви писател?
– Тургенев.

23. Кой живописец?
– Верещагин.

24. Кой компонист?
– Верди.

25. Ако бихте желали да имате девиза, коя бихте си взели?
– Свобода, честност и любов.

26. Кое е според Вас, майсторското творение на природата?
– Младо и здраво человеческо тяло.

27. От кое място Ви е останал най-приятен спомен?
– От върха на Айфеловата кула и от Ниагара.

28. Кое е любимото Ви ястие?
– Пастърма и кисело зеле.

29. Предпочитате ли меко или твърдо легло?
– Меко умерено и хладно легло.

30. Кой чужд народ Ви е най-симпатичен?
– Французите.

31. Напишете някоя Ваша мисъл или цитат, смисъла на който Вий одобрявате?

– Щастието е относително и аз съм дошел до убеждението, че цивилизацията не е направила един народ по-щастлив от други: животът сравнително е улучшен, но количественото отношение между доволни и недоволни едва ли се е изменило и едва ли ще се измени…”

Място и дата на изповедта –
с. Владая, 20 юлий 1894 г.
Алеко Константинов

Честита Нова година!

Posted by Mariana57on 01.01.2023

Весела Коледа, приятели!

Posted by Mariana57on 21.12.2022

Днес да си спомним за големия български писател АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ

Posted by Mariana57on 14.12.2022
— Сълза ли? Каква сълза? — надигна се тревожно лястовичето.
— Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
— Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка.
— Къде е твоето лястовиче? — попита вятърът.
— Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато, в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя.
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
— Благодаря ти, майчице! — прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.“
.
.
.
📍 Из „Майчина сълза“ на Ангел Каралийчев 📖