На 29.09.2022 г. се навършват 475 години от рождението на Мигел де Сервантес

Posted by Mariana57on 26.09.2022

                                                                                  .. . И ето ни в земята на Ла Манча

                                                                                                 Избърсваме чела от прах и пот

                                                                                                 и ни поглъща приказното ханче

                                                                                                 на Санчо Панса и на Дон Кихот…

                             /Из “ В Земята на Ла Манча“, 1937 г.  Петър Василев/

 

Мигел де Сервантес Сааведра е испански романист, драматург и поет, считан от много литературни критици и анализатори за най-великия испански автор. Неговият роман „Дон Кихот“ се приема за един от знаменитите шедьоври на световната литература.

Сервантес се ражда на 29 септември през 1547 година в Алкала де Енарес. През 1568-а, когато е студент, няколко негови стихотворения са отпечатани в том, публикуван в Мадрид по повод смъртта на испанската кралица Елизабет от Валоа. През 1569 г. отива в Рим, където започва работа при кардинал Джулио Акуавива. Скоро след това постъпва в испански военен полк в Неапол, Италия. Воюва срещу Османската империя в битката при Лепанто, където губи лявата си ръка. При връщането му в Испания през 1575-а, Сервантес е пленен от средиземноморски пирати. Отведен е в Алжир като роб и е държан там за откуп. По време на следващите пет години прави няколко героични, но неуспешни опита да избяга преди семейството му и приятели да го откупят през 1580-а.

Връща се в Испания на 33-годишна възраст и въпреки военните му заслуги и бедите му в Алжир, не е назначен на служба в семейство на благородник, което е обичайното възнаграждение за ветерани като него. Решава да стане писател и написва изумителен брой стихотворения между 1582 и 1585 година. От тях са оцелели само няколко. Неговият пасторален роман „Галатея“ (1585) го прави известен, но постъпленията от неговата продажба са недостатъчни, за да го издържат. Затова Сервантес постъпва на работа в държавната аднинистрация, първоначално като доставчик на продукти за флотата на Испанската Армада и по-късно като бирник. Правителството го вкарва в затвора няколко пъти, защото не може даде задоволително обяснение за липсата на данък по време на неговата събирателска дейност.

Вероятно по време на неговите престои в затвора у Сервантес възниква идеята за история за мъж, който се мисли за Странстващ рицар (рицар, който дири приключения) и се опитва да върши чудните подвизи, описани в средновековните разкази за рицарството. През 1605 г. първата част от неговия роман е издадена под заглавие „El ingenioso hidalgo Don Quijote de la Mancha“ („Хитроумният идалго Дон Кихот от Ла Манча“). Тя има такъв отличен прием, че само за две седмици след публикуването в Мадрид излизат и три пиратски издания. Донякъде заради тях, донякъде заради неумението да ръководи финансовите си дела, Сервантес така и не забогатява, въпреки огромния си литературен успех.

Сервантес умира на 23 април 1616 година, на същата дата като Шекспир.

Представяме ви избрани цитати на Мигел де Сервантес:

„Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат и обичат тези, които ги пренебрегват.“

„Любовта е толкова голяма сила, че може да бъде надмината само от летенето.“

„Не искай като милост онова, което можеш да добиеш със сила.“

„Нека този, който е дал, мълчи; да говори този, който е получил.“

„Нищо не струва така евтино и не се цени така скъпо, както учтивостта.“

„Раздразнената и притисната към стената котка се превръща в тигър.“

„Свободата е на върха на копието.“

„Свободата е най-висшето благо.“

„Съвършено невъзможно е да напишеш произведение, което да удовлетворява всички читатели.“

„Шегите, предизвикващи болка, не са шеги.“

„Този, който пее, плаши враговете си.“

„Писалката е езикът на мисълта.“

„Любовта се ражда внезапно и жестоко.“

„За да постигне невъзможното човек трябва да опита абсурдното.“

„По-добре мъртъв, отколкото без чест.“

Да си Фокнър и да искаш да задминеш… себе си

Posted by Mariana57on 25.09.2022

125 години от рождението на знаменития писател

На 25-и септември през 1897-а година се ражда един от най-големите писатели на световната литература – Уилям Фокнър. Той е „единствен“ в много отношения – единственият южняк от Мисисипи с Нобелова награда, сред малкото носители на две награди „Пулицър“ (1955, 1963) за фантастика – за творбите си „A Fable“ (1954) и „The Reivers“ (1962); и сред малцината класици, незавършили дори гимназия.

И въпреки липсата на специално образование по литература, той е знаменитият автор на много романи, разкази и сценарии. Библиографията му е буквално зашеметяваща: „Врява и безумство“, „Сарторис“, „Селцето“, „Градът“, „Дворецът“, „На смъртен одър“, „Светилището“, „Идилия в пустинята“, „Тези трийсет“ „Светлина през август“, „Саламагунди“, „Доктор Мартино и други разкази“, „Авесалом! Авесалом!“,“Слез на земята, Мойсей“, „Осквернителят“, „Реквием за една светица“ и др.

Писателят умира в разцвета на силите си – на 64, след залежаване от падане от кон, на 6-и юли 1962-ра година. Инцидентът слага край на един удивителен живот, но Фокнър ни оставя огромно творчество, което несъмнено остава в Златния фонд на световната литература. Признат е за един от най-влиятелните белетристи на Америка и по-специално – на Юга, и като един от най-любимите автори в много географски ширини по цялото земно кълбо.

 

Честит празник, българи!

Posted by Mariana57on 21.09.2022

Нови заглавия от Сергей Лукяненко Ако обичате криминалния жанр и фантастиката, в библиотеката ви очакват новите книги на автора

Posted by Mariana57on 15.09.2022

На добър час, мили деца!

Posted by Mariana57on 15.09.2022

За вас, деца! Нови книги и енциклопедии, подарени от Илиана Рачова, София

Posted by Mariana57on 12.09.2022

6 септември – денят на Съединението

Posted by Mariana57on 05.09.2022

Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. Той е предизвикан от жестокото разпокъсване на страната ни от великите сили на Берлинския конгрес от 1878 г.: Княжество България било де факто свободно, Източна Румелия била, макар и формално, под османска юрисдикция, докато Македония си останала част от Османската империя. Великите сили определено не искали да допуснат на Балканите да се установи ново, силно и по всяка вероятност, проруско държавно образувание. Съединението е координирано от Българския таен революционен комитет (БРЦК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 г., подкрепен от българския княз Александър I Батенберг и ръководен от майор Данаил Николаев.
Още през август 1878 г. в Пловдив, Търново и други български градове възникват комитети „Единство”, които си поставят за цел национално обединение, против наложените от Берлинския договор решения. В началото на 1879 г. пловдивският комитет в състав Драган Цанков, Константин Величков и други дейци се преименува в Централен комитет за Южна България и се заема с военно обучение на населението под формата на гимнастически дружества. Това става под ръководството на временните руски власти в Княжество България. Поради негативното отношение на останалите велики сили, пренасочват усилията на комитета от обединението с Княжество България и Македония към подготовка за отпор срещу предвиденото в Берлинския договор изпращане на турски войски в източна Румелия.
Изострянето на граничните спорове на Османската империя с Гърция и Черна гора и идването на власт на премиера Гладстон във Великобритания провокират нова акция за съединение през пролетта на 1880 година. В сътрудничество с правителството на Княжество България южнобългарски общественици основават комитетска мрежа със средище в Сливен. До по-решителни действия не се стига, поради отрицателния резултат от дипломатическите сондажи в Лондон и Санкт Петербург. Становището на Великите сили за запазване на статуквото и междуособиците по време на Режима на пълномощията отлагат следващата съединистка акция. Тя се състои през пролетта на 1884 година, когато опозиционната Народна партия организира масови демонстрации в Източна Румелия под лозунга за обединение с Княжеството, и е прекратена скоро след като партията получава властта в областта при новоназначения генерал-губернатор Гаврил Кръстевич.
От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив под ръководството на захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата (вестник „Борба”) и публични демонстрации. Най-масовата проява е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с командира на жандармерията майор Райчо Николов и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с най-висшия български офицер в Източна Румелия – майор Данаил Николаев, който командва пловдивското полково окръжие. Николаев споделя целите на БТЦРК, но отхвърля плановете за атентат срещу Кръстевич и сформиране на чети като нереалистични. В началото на септември той мобилизира опълчението на Пловдив и околностите под предлог за участие в планирани маневри. Дни по-рано, на 29 август, двама от заговорниците – капитан Сава Муткуров и Димитър Ризов, се срещат с княз Александър I Батенберг в Шумен, където се провеждат учения на княжеските войски. Князът ги уверява в подкрепата си, но министър-председателят Петко Каравелов смята начинанието за прибързано и ненавременно. Воден от външнополитически и финансови съображения, той възнамерява да осуети поредната съединистка акция, но е изпреварен от събитията.
Първоначалното намерение на БТЦРК е да обяви Съединението на 15 септември 9стар стил), но още на 2 септември в Панагюрище избухва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността от арестуване на организаторите, комитетът решава да ускори начинанието. Представители на БТЦРК заминават за Чирпан, Сливен и други градове на областта, за да поведат бунтовнически групи към Пловдив.
На 5 септември е вдигнато въстание в Пазарджик, където привържениците на Съединението с Княжество България установяват собствено управление. По същото време въстават и селата около Пловдив. От Голямо Конаре и Конуш потеглят чети начело с Чардафон и Ангел Чолаков, които достигат областния център през нощта и на следващия ден. Само чирпанската чета е застигната и разбита от войскова част при село Калфата.
При вестта за размириците в областта източнорумелийските власти, в лицето на Иван Ст. Гешов, председател на Постоянния комитет, се допитват до руския консул в Пловдив дали да обявят самѝ Съединението. След като получава отрицателен отговор (Русия не желаела да рискува отношенията си с останалите велики сили), правителството разпорежда арестуване на заговорниците и съсредоточава полицейски части в Пловдив. Военните обаче не се подчиняват на заповедите на директора на милицията генерал Август фон Дригалски. През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив и, без да срещат съпротива, свалят правителството и назначения от османците генерал-губернатор Гаврил Кръстевич. Временно правителство, в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии начело с Георги Странски, обявява обща мобилизация на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър Батенберг да подкрепи Съединението.
Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.народното събрание, което се събира извънредно на 11 септември, утвърждава тези мерки, като гласува кредит от 5 милиона лева за покриване на военните разходи.
Международна реакция и признание
След Съединението България е заплашена с война едновременно от Османската империя, която иска да възстанови правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която настоява за териториални компенсации. Нежелаейки конфликт, в който могат да бъдат въвлечени, великите сили сдържат османската интервенция, но в същото време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия. Поради недоверието си към княза, датиращо още от режима на пълномощията, руският император Александър III отказва да подкрепи явно българската дипломация, но е против възстановяването на положението отпреди 6 септември. В подкрепа на Батенберг действа Великобритания, която се надява чрез българския княз да елиминира руското влияние в България. На провеждащата се в края на октомври конференция в Цариград британският представител Уилям Уайт и френският му колега възпрепятстват изпращането на турски комисар. Двамата били подкрепени и от посланиците на останалите велики сили.
Безрезултатността на посланическата конференция провокира сръбския крал Милан. С подкрепата на Австро-Унгария, в началото на ноември той хвърля войските си срещу България. Последвалата Сръбско-българска война е решена с героичната битка при Сливница. След победата на българите и подписването на Букурещкия мирен договор въпросът за разделяне на България повече не е поставен.
Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на великите сили от 24 март 1886 г. В замяна на османското съгласие за персонална уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз, България отстъпва на Османската империя Кърджалийската околия и Тъмръшките села. Сливането на Северна и Южна България е утвърдено официално и окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908-1909 година.
Международна реакция и признание
Със Съединението и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и преразглеждането на Берлинския договор. Територията и населението на Княжество България се увеличават съществено, но това подтиква съседните балкански държави да се обединят трайно срещу идеята за автономия на Македония и Одринско.
В краткосрочен план Съединението и провокираната от него война със Сърбия водят до финансова и вътрешнополитическа дестабилизация на Княжеството, съпроводена с увеличаване на данъчното бреме и трайна, независимо от постигнатите през януари и февруари 1886 г. договорености, заплаха от сръбска и от османска страна. Външнополитическата несигурност се допълва от отношението на Русия, която не одобрява своеволния начин, по който е постигнато обединението с Източна Румелия, и чрез привържениците си сред политическите сили и в армията тя се противопоставя на княз Александър Батенберг в момент, когато престижът му сред националистите е най-висок. Борбите между русофили и русофоби ескалират с преврата от 9 август 1886 г., последван от абдикацията на Батенберг и скъсването на българо-руските отношения през есента на 1886г.

Димитър Талев

Posted by Mariana57on 01.09.2022

На днешния ден е роден един от най-великите наши писатели – Димитър Талев, (1 септември 1898 г., г. Прилеп, Османски халифат, 20 октомври 1966 г., г. София, Народна република България)

Автор е на Преспанската тетралогия – „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“, на романа „Самуил, цар български“, на биографични книги за за Братя Миладинови, Паисий Хилендарски, Гоце Делчев,

на повести и разкази.

По време на комунистическите репресии срещу македонските българи, (между 1944 и 1958 г.), застава твърдо на страната на истината и ревностно отстоява българския национален дух и зова на кръвта на македонските българи, за което е изпращан в затвори, концентрационни лагери и принудителни изселвания.

Едва през 60-те години на ХХ век е реабилитиран и отново заема своето място в Пантеона на безсмъртните български писатели.

******

И няколко подбрани афоризми от великия писател:

“Човек не бива и не може да живее само за себе си.“

“Което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го с душата си.”

“Во секо нещо требва да има чест и човещина.“

“Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.“

“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”

“Народът в тъмна тъмнина. Ама ние сме в чужда държава… Това знайме ние за робство и тегло. Сега, виж ти… Свой насилва своя, мъчи го, ограбва го.”

“Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”

 

Лято е!

Posted by Mariana57on 29.07.2022

Приятели,

информираме ви, че Народно читалище „Джон Атанасов“ ще бъде в лятна ваканция в периода 1-31 август. 

Очакваме ви през месец септември!

Топло и слънчево лято на всички вас!

За вас, деца!

Posted by Mariana57on 21.07.2022

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=16&LangID=1