20 март – Международен ден на приказката

Posted by Mariana57on 20.03.2023

Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки. Ако искате да бъдат по-интелигентни, четете им повече приказки.

Алберт Айнщайн

Posted by Mariana57on 08.03.2023

Нов автор подари книгите си на библиотеката ни

Posted by Mariana57on 08.03.2023

Книгите са обработени и са на разположение на читателите!

Благодарим на господин Толга Тахсинов

Благодарим на Самуил!

Posted by Mariana57on 05.03.2023

Този малък юнак е най-малкият дарител на книги в читалището ни. Самуил е в първи клас в 151 Национално средно училище „София“. Придружен от своята баба, той донесе в раничката си множество книги, вече прочетени от мама и тати. 

“ После ще донеса и мойте книжки“ – сподели Самуил.

Благодарим ти, Сами!

Баба Марта бързала, мартенички вързала…

Posted by Mariana57on 28.02.2023

 

Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, стар стария.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
– Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
– Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.

 Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината. Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна „баба Марта“ , да не се сърди и да носи само добрини на хората.

Васил Левски – 150 години безсмъртие

Posted by Mariana57on 15.02.2023

Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си

Поредна изява на елитните ни златни тигърчета….

Posted by Mariana57on 06.02.2023

Те бяха официално поканени да представляват Българската федерация по УШУ в Китайския културен център в София при откриването на Китайската Нова година. 

Участваха с демонстрация и открити уроци по спортно УШУ, Тай Чи и Винг Чун.

Да пожелаем здраве и  още успехи на малките ни състезатели. Както и на треньорката – Лили Чобанова!

Posted in Школи

Навършват 67 години от загубата на един невероятен писател, под чието перо е сътворен вечният ни любимец Мечо Пух – Алън Милн

Posted by Mariana57on 02.02.2023

Всички смятат „Мечо Пух“ за най-големия успех на писателя, но самият той го смята за проклятие, донесло разрив в семейството му. 
За първия си рожден ден получава подарък плюшено мече, наречено Едуард, мече, което впоследствие става ключов образ в книгите на Алън Милн.  Тази играчка, заедно с истинското мече Уини от лондонската зоологическа градина, се превръща в първообраз на популярния герой Мечо Пух.
Алън Милн не бил единственият, който страдал от славата на „Мечо Пух“. Като първообраз на Кристофър Робин в някои отношения синът бил по-известен дори от баща си. Семейството не предпазило Кристофър от общественото внимание. Давали му адресираните до него писма от деца, а той старателно им отговарял с помощта на бавачката си. Постоянно го снимали заедно с баща му или самостоятелно. Колкото повече растял, толкова истинският Кристофър Робин изпитвал комплекси от „измисленото момче“, орисано да бъде по-известното от двамата. През почти цялата си младост Кристофър Робин се опитва да излезе изпод сянката на Кристофър Робин от книгата и от тази на баща си. Славата и негативните й аспекти оставят белег в отношенията между двамата.
Той беше постигнал своето със собствените си сили и остави зад гърба си пътека, по която да го следват. Но дали наистина постигна това изцяло със собствените си сили? Някъде там не се ли бях намесил и аз? В песимистични моменти, когато кръстосвах Лондон в търсене на работодател, който иска да използва моите таланти, ми се струваше, почти, че баща ми е стигнал там, където е, като се е катерел върху детските ми рамене, че ми е откраднал хубавото име и не ми е оставил нищо друго, освен празната слава да бъда негов син“, пише Кристофър.

141 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора

Posted by Mariana57on 01.02.2023
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 29 септември 1960) е най-самобитният ни художник и може би - най-известният. Неговите платна се разпознават на секундата и не мога да бъдат сбъркани с нищо друго. Той притежава уникален почерк, през който прозира поглед, пълен с любов към българската жена, българския бит и село. Роден в семейство на македонски бежанци, заселили се в Кюстендил, в младостта си сменя няколко професии, но все свързани с рисуването. Кюстендилци събират средства и пращат младия талант да учи в София в Художествената академия, тогава Художествено индустриално училище.

Обичал Толстой, принципите му и бил близък приятел с Николай Лилиев. Отхвърля нормите на академичните течения по това време и се връща към корените на изобразителното изкуство – рисунката, чистата техника и категоричния цвят. Макар картините му да са с теми, предимно от селото и обикновените хора, той е обиколил големите столици на Европа и името му на велик художник е всепризнато.

Най-личните картини на Майстора са неговите женски портрети. Той остава неженен и сякаш всичката любов, на която човек е способен, е въплътена в тези изящни, пълнокръвни портрети. Идеализацията на българката, доближаваща физическата й красота до висотата на морала и ценностите, е забележителен връх в портретната живопис. Картините на Майстора са най-красивото обяснение в любов, което българката някога е получавала.

Ако искате да ме разберете, елате с мен в една ранна пролетна утрин … Чуйте как жуженето на пчелите се надпява с игривите припеви на копачките! Вижте как ябълковите дървета сияят с розовите си усмивки. Как цялата земя ликува. Не ви ли харесва?

В изкуството как се стига до общочовешкото? Посредством националното. Близо три-десетилетия живях на село сред хората и природата. Ако не ги познавах добре, как щях да изразя общочовешкото?

Върху лицето е отразена красотата на човека. Моята четка търси баграта, която я изразява. Лесно е да изпишеш портрет. Но душата му да изпишеш е трудно!

 

 

 


Нови книги в библиотеката…

Posted by Mariana57on 01.02.2023