20 март – Международен ден на приказката
on 20.03.2023
Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки. Ако искате да бъдат по-интелигентни, четете им повече приказки.
Алберт Айнщайн
Posted in Без категория
Нов автор подари книгите си на библиотеката ни
on 08.03.2023
Книгите са обработени и са на разположение на читателите!
Благодарим на господин Толга Тахсинов
Posted in Без категория
Благодарим на Самуил!
on 05.03.2023
Този малък юнак е най-малкият дарител на книги в читалището ни. Самуил е в първи клас в 151 Национално средно училище „София“. Придружен от своята баба, той донесе в раничката си множество книги, вече прочетени от мама и тати.
“ После ще донеса и мойте книжки“ – сподели Самуил.
Благодарим ти, Сами!
Posted in Без категория
Баба Марта бързала, мартенички вързала…
on 28.02.2023
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, стар стария.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
– Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
– Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината. Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна „баба Марта“ , да не се сърди и да носи само добрини на хората.
Posted in Без категория
Васил Левски – 150 години безсмъртие
on 15.02.2023
Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си
Posted in Календар на културните събития
Поредна изява на елитните ни златни тигърчета….
on 06.02.2023
Те бяха официално поканени да представляват Българската федерация по УШУ в Китайския културен център в София при откриването на Китайската Нова година.
Участваха с демонстрация и открити уроци по спортно УШУ, Тай Чи и Винг Чун.
Да пожелаем здраве и още успехи на малките ни състезатели. Както и на треньорката – Лили Чобанова!
Posted in Школи
Навършват 67 години от загубата на един невероятен писател, под чието перо е сътворен вечният ни любимец Мечо Пух – Алън Милн
on 02.02.2023
Posted in Календар на културните събития
141 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора
on 01.02.2023
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 29 септември 1960) е най-самобитният ни художник и може би - най-известният. Неговите платна се разпознават на секундата и не мога да бъдат сбъркани с нищо друго. Той притежава уникален почерк, през който прозира поглед, пълен с любов към българската жена, българския бит и село. Роден в семейство на македонски бежанци, заселили се в Кюстендил, в младостта си сменя няколко професии, но все свързани с рисуването. Кюстендилци събират средства и пращат младия талант да учи в София в Художествената академия, тогава Художествено индустриално училище.
Обичал Толстой, принципите му и бил близък приятел с Николай Лилиев. Отхвърля нормите на академичните течения по това време и се връща към корените на изобразителното изкуство – рисунката, чистата техника и категоричния цвят. Макар картините му да са с теми, предимно от селото и обикновените хора, той е обиколил големите столици на Европа и името му на велик художник е всепризнато.
Най-личните картини на Майстора са неговите женски портрети. Той остава неженен и сякаш всичката любов, на която човек е способен, е въплътена в тези изящни, пълнокръвни портрети. Идеализацията на българката, доближаваща физическата й красота до висотата на морала и ценностите, е забележителен връх в портретната живопис. Картините на Майстора са най-красивото обяснение в любов, което българката някога е получавала.
“Ако искате да ме разберете, елате с мен в една ранна пролетна утрин … Чуйте как жуженето на пчелите се надпява с игривите припеви на копачките! Вижте как ябълковите дървета сияят с розовите си усмивки. Как цялата земя ликува. Не ви ли харесва?”
“В изкуството как се стига до общочовешкото? Посредством националното. Близо три-десетилетия живях на село сред хората и природата. Ако не ги познавах добре, как щях да изразя общочовешкото?”
“Върху лицето е отразена красотата на човека. Моята четка търси баграта, която я изразява. Лесно е да изпишеш портрет. Но душата му да изпишеш е трудно!”
Posted in Календар на културните събития
Зареждане ...