admin

390 г. от рождението на Жан-Батист Молиер (1622–1673)

Posted by adminon 15.01.2012

Жан-Батист Поклен (на френски: Jean-Baptiste Poquelin), сценично име Молиер (на френски: Molière), е френски драматург, режисьор и актьор, един от майсторите на комичната сатира. Считан е за душата на Комедѝ франсез (Френската комедия), която съчетава елементи на италианската Комедия дел арте с изящността и чувствителността на френския хумор. Сатирата на Молиер често привлича критиката на моралистите и най-вече на римокатолическата църква заради неговоте атаки срещу религиозните лицемери и двуличници. Някои от творбите му дори са забранени.

Ранни години

Жан-Батист Поклен е роден в Париж на 15 януари 1622 г. като първороден син в семейството на Мари Кресе и Жан Поклен. Бащата произхожда от род на търговци-тапицери, заможни потомствени буржоа, чиято състоятелност стига дотам, че бащата на Молиер купува титлата придворен тапицер и я завещава на сина си.[3] Титлата изисква само 3 месеца работа и 1200 ливри първоначална цена, като осигурява 300 ливри на година на притежателя си.

Завършва Клермонския колеж (1640 г.) и заминава за Орлеан, за да следва право. Напуска училище след 2 години и работи като юрист. След кратка и неособено успешна адвокатска кариера основава с група млади хора, любители на сцената, свой театър през 1643 година, който нарича „Блестящият театър“ (L’Illustre Théâtre ) с 630 ливри. Става директор на трупа, но след двегодишни усилия театърът приключва с дългове (основно от наем) през 1645 г., за които Молиер престоява в затвора 24 часа, откъдето го спасява или баща му, или любовникът на член от трупата (тази подробност остава неизяснена). По това време той заменя фамилилното си име от Поклен на Молиер, най-вероятно за да спести срама на баща си. Молиер не се отчайва и с няколко от останалите артисти сформират нова група и се присъединяват към пътуващ провинциален театър. В продължение на 13 години (1645-1658) той пътува из Франция, водейки несигурния живот на странстващ артист. По време на странстването той се среща с десетки различни хора, които обезсмъртява в комедиите си. По това време той пише за нуждите на трупата първите си оригинални пиеси, повечето от които не са се запазили. Съхранени са само „Ревността на Барбуйе“ (La jalousie du Barbouillé) и „Летящият лекар“ (Le médécin volant), като не може да се докаже със сигурност, че те са принадлежност на Молиер. Continue Reading →

150 г. от смъртта на Константин Миладинов

Posted by adminon 07.01.2012

Константин Христов Миладинов е български поет от Македония, роден около 1830 г. в Струга.

Биография

Син на майстора грънчар Христо Миладинов и е брат на Димитър Миладинов и Наум Миладинов. Отначало учи при брат си Димитър в Струга, Охрид и Кукуш, след това в гръцката гимназия в Янина (1844–1847). Известно време (1847–1849) учителства в село Търново, Битолско. Следва и завършва гръцка филология в университета в Атина (1849–1852). След това е учител в Магарево, Битолско. През 1856 г. заминава за Одеса. Продължава образованието си като волнослушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет, където се сближава с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Васил Попович, Райко Жинзифов, Константин Станишев, Сава Филаретов и други от учещите там българи. Основава Българската дружина Братски труд“ (1859) в чийто едноименен орган публикува стихотворения. В Москва обработва събраните в Македония народни песни и др. фолклорен материал. Поддържа връзки и с Раковски. Сътрудничи на сп. „Братски труд“, „Български книжици“, в. „Дунавски лебед“ и др. и подготвя сборника с български народни песни, в който влизат събираните заедно с брат му фолклорни материали, както и такива, които Димитър и други българи продължават да му изпращат. Междувременно пише писмо на Георги Раковски за предстоящата книга, в което се казва:

„Но молям Вас, огласите, кои изпратих да ги раздадите со честниот ваш лист, споминвеещем нещо за песните и особено за западните во Македония болгари. Во огласот ми Македония назвах Западна Болгария (как и требит да се викат), защо во Беч (Виена) гърците се разпоряжват сос нас како со овци. Тие Македония сакает гърцка земя и не может даже да разберат како можит да не йе гърцка. А тамошните повике од два милиона болгаре що ке ги сториме? Неужели уще болгарите ке бидет овци, а неколку гърци да ни бидет овчари? Поминаха тие времина, а гърците ке си останат само со сладкиот им сон. Песните мислям да се раздадат многу мегю Българско и затова и цената определих неголема.“ Continue Reading →

140 г. от рождението на Йордан Иванов

Posted by adminon 06.01.2012

Академик Йордан Иванов Николов е български литературен историк, археолог, фолклорист и един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура.

Биография

Йордан Иванов произхожда от занаятчийско семейство от Кюстендил, баща му е мутафчия, а дядо му – свещеник. Тук получава средното си образование. Продължава образованието си във Висшето училище в София (във втория му випуск), където през 1892 г. завършва с отличие славянска филология. Негови учители са изтъкнати бългаски учени като Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др. През следващите две години – 1892-1894 г. – специализира в Университета в гр. Лозана, където изучава литература на романските народи, латински език и палеография и усвоява основно френски език. До 1898 г. е гимназиален учител по български и френски език и литература в Сливен. Лектор по френски език във Висшето училище в София (1899-1906)

През 1906-8 г. Иванов е секретар на Българското Търговско представителство в Солун и това му дава възможност да пътува из южна Македония и Атонските манастири. От 1909 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

В 1911 е избран за редовен доцент в Софийския университет, в 1925 г. – редовен професор и титуляр на Катедрата по българска литература, на която длъжност остава до 1942 г., когато напуска университета поради пределна възраст. Continue Reading →

80 г. от рождението на Умберто Еко

Posted by adminon 05.01.2012

Умберто Еко (на италиански Umberto Eco) е италиански писател, философ-семиотик и медиевист, най-известен със своите романи и есета.

Умберто Еко е роден през 1932 в Алесандрия в италианската провинция Пиемонт. Баща му е счетоводител и е мобилизиран по време на войните през 30-те и 40-те години. По време на Втората световна война Умберто Еко и майка му Джована живеят в малко планинско село. След войната той учи средновековна философия и литература в университета в Торино и през 1954 защитава докторска дисертация върху Тома Аквински.

През следващите години Умберто Еко работи като културен редактор в RAI, където се сприятелява с група авангардни художници, музиканти и писатели. През 1956 публикува първата си книга „Il Problema Estetico di San Tommaso“, разширение на докторската му дисертация, и започва да преподава в университета в Торино. След 1964 преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 става професор в Болонския университет.

Doctor honoris causa

От 1985, Умберто Еко е бил награден с над 30 хонорарни докторати от различни академични институции по света като Университета в Одеса (1986), Нова Сорбона (1989), Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1990), Буенос Айрес (1994), Санта Клара (1996), Москва (1998), Берлин (FUB) (1998), Квебек (UQAM) (2000), Йерусалим (2002) и Сиена (2002). Пълния лист може да бъде намерен в неговата официална автобиография.

120 г. от рождението на Джон Роналд Руел Толкин

Posted by adminon 03.01.2012

Джон Роналд Руел Толкин (на английски: John Ronald Reuel Tolkien) е британски писател, смятан за основател на жанра фентъзи с романа си „Хобитът“ (The Hobbit) и неговото продължение трилогията „Властелинът на пръстените“ (The Lord of the Rings).

Произход

Доколкото е известно повечето предци на Толкин били занаятчии. Родът Толкин произхожда от областта Саксония, но живее в Англия от 18ти век и бързо се приобщава към английското общество.

Детство

Роден в Блумфонтейн, главен град на живописната Свободна провинция, Южна Африка, в семейството на Артър Руел Толкин и Мейбъл Съфилд, англичани. Баща му се преместил в Блумфонтейн заради получено повишение в банката, в която работил в Англия. Десетина месеца след сватбата на родителите му, на 3 януари 1892 г., се ражда малкият Джон Толкин, когото всички наричат на галено Роналд. След две години се ражда и брат му Хилъри Артър Руел Толкин.

На тригодишна възраст Джон заминава с майка си и брат си за Англия, в Бирмингам на гости на сестрата на Мейбъл. На 15 февруари същата година, баща му умира от инсулт. Майката, почти сама и с две деца в Бирмингам, намира малка къща в крайградското селце Сеърхол, където се установява. Тя се отдава на идеята да даде добро възпитание и образование на децата си. През юни 1900 г. Мейбъл и сестра ѝ, Мей Инкълдън, хвърлят в потрес роднините си, убедени баптисти, приемайки римокатолицизма. Така те скъсват отношенията си с тях. Continue Reading →

90 години от рождението на Блага Димитрова

Posted by adminon 02.01.2012

Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина в семейство на майка учителка и баща юрист[1] и израства в Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. — завършва славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ вЛитературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.

На 2 май 2003 г. след сериозно онкологично заболяване и тежък инсулт издъхва една от най-големите български поетеси.

Творчески успехи

Блага Димитрова започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение, Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като осем години работи като редактор в списание Септември (1950-1958). Романът — „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 година участва в създаването на „Литературно-художествен кръг — 39-те“. Между 1987 и 1989 година ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.

За дейността си като писател Блага Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ — първа степен. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 година, а през 2003 е издаден 1 т. от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома. Continue Reading →

Днес се празнува Света Анна

Posted by adminon 09.12.2011

На 9 декември православната църква отбелязва зачатието на Богородица от нейната майка – Света Анна.

Според Протоевангелието на Яков праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени и всеотдайни, че най-накрая той се смилил над тях и изпълнил молбата им. Един ден, докато Анна работела в градината, при нея се явил ангел и казал: “Анно, ще родиш дъщеря и ще я наречеш Мария!”. След девет месеца – на 8 септември, се родила бъдещата майка на Иисус.

В народните обичаи денят е свързан и с поврата в природата и новото начало. Според обичая момите засяват в плитък съд, обикновен ново гърне, пшеница с вода и наричат: ако до Васильовден покълне, момичето ще се омъжи през годината.

Св. Анна е смятана за закрилница на семейството и майчинството, на девиците и вдовиците.

Според фолклора в нощта срещу празника Анино зачатие най-силно “хващат” заклинанията, прокобите и магиите. Тогава магьосници, вещици и врачки правят заклинания за раздяла, болест и смърт. Затова и строго се спазват различните забрани: жените не трябва да работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, го отвличат.

Анна е латинска форма на староеврейското Hannah – “благодат”.

Имен ден днес празнуват: Анна, Ана, Анка, Анко, Ани, Янко, Янка.

Културен календар за 2020 година

Posted by adminon 07.12.2011
Януари
4 – 01 235 г. от рождението на Якоб Грим (1785 – 20.09.1863), германски филолог, учен германист, фолклорист; автор на приказки
9 – 01 100 г. от рождението на Стефан Дичев (1920 – 19.01.1997), български писател
11 – 01 95 г. от рождението на Свобода Бъчварова (1925 – 27.06.2012), българска киносценаристка, редакторка и писателка
15 – 01 125 г. от рождението на Гео Милев (Георги Милев Касабов) (1895 – 15.05.1925), български поет, публицист, преводач и художник
17 – 01 160 г. от рождението на Антон Павлович Чехов (29.01.1860 – 14.07.1904), руски писател и драматург, лекар

 

18 – 01 85 г. от рождението на Дамян Дамянов /1935 – 1998/, български поет
Февруари
19 – 02  147 години от обесването на Васил Левски
5 – 02 95 г. от рождението на Генчо Стоев (1925), български писател белетрист, есеист, историограф
Март
1 – 03 Баба Марта – изложба – мартеници, рисувани и концерт, Ден на самодейността
3 – 03 Освобождението на България от османско владичество – сказка
3 – 03 120 г. от рождението на Веса Паспалеева (1900 – 22.02.1980), българска детска поетеса и писателка
24 – 03 115 г. от смъртта на Жул Верн (08.02.1828 – 1905), френски писател, основоположник на научната фантастика
25 – 03 130 г. от рождението на Чудомир (Димитър Христов Чорбаджийски) (1890 – 26.12.1967), български писател хуморист и художник, читалищен деец
Април
2 – 04 215 г. от рождението на Ханс Кристиан Андерсен (1805 – 04.08.1875), датски писател, световен майстор на приказката
12 – 04 Велик ден – изложба детски рисунки

22 – 04

 

Международен ден на Културно-Историческото Наследство

100 г. от рождението на Валери Петров (1920), български поет, публицист, киносценарист, драматург, преводач; вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга за „Пет приказки”, номиниран за Нобелова награда

Май
24 – 05 24 май- ден на славянската писменност и на българската култура – изложба, сказка
26 – 05 135 г. от рождението на Николай Лилиев (1885 – 06.10.1960), български поет символист, преводач и драматург
Юни
1 – 06 1 юни – Ден на детето – концерт, изложба на детски рисунки
21 – 6 150 г. от рождението на Чичо Стоян (Стоян Михайлов Попов) (1865 – 31.12.1939), български детски писател
27 – 06 165 г. от рождението на Иван Минчов Вазов (1850 – 22.09.1921), български писател, наречен „патриарх на българската литература”; драматург, културен и обществен деец
29 – 06 115 г. от рождението на Антоан дьо Сент Егзюпери (1900 – 31.07.1944), френски писател и летец
Юли
Август
Септември
6 – 09 Съединението на България – сказка
8 – 09 90 г. от рождението на Александър Карасимеонов (1930 – 06.03.1991), български писател и сценарист
12 – 09 90 г.. от рождението на Антон Дончев (1930), академик, съвременен български писател
20 – 09 Независимостта на България – сказка
Октомври
4 – 10 Роден Джон Атанасов – сказка, изложба, прожекция на документален филм
6 – 10 60 г. от смъртта на Николай Лилиев ( 26.05.1885 – 1960), български поет, преводач и драматург
20 – 10 90  г. от рождението на Борис Димовски (1925 – 26.03.2007), български художник график и карикатурист
23 – 10 100  г. от рождението на Джани Родари (1920 – 1980), италиански писател, автор на детска литература
25 – 10 195 г. от рождението на Йохан Щраус-син (1825 – 03.06.1899), австрийски композитор, цигулар и диригент
26 – 10 130 г. от смъртта на Карло Колоди (24.11.1826 – 1890), италиански детски писател
Ноември
1 – 11 Ден на народните будители – концерт
9 – 11 140 г. от рождението на Йордан Йовков (1880 – 1937), български писател и драматург
30 – 11 185 г. от рождението на Марк Твен (1835 – 1910), американски писател, журналист и хуморист
Декември
16 – 12 250 г. от рождението на Лудвиг Ван Бетовен (1770 – 1827), немски класически композитор
30 – 12 155 г. от рождението на Ръдиард Джозеф Киплинг (1865 – 18.01.1936), британски писател и поет
13. 215 г. от рождението на Хайнрих Хайне – немски поет и публицист (1797-1856);
20. Коледно тържество;