Йога Пилатес

Курсът започва с постепенно раздвижване и загряване на всички стави – от върха на пръстите на краката, до шията. Преминаваме към по-интензивна фаза – серия упражнения за укрепване на различните мускулни групи, които редуваме с моменти почивка и йога дишане. Завършваме с бавно извеждане на тялото от интензитет, отново разтягаме цялото тяло.

Йога и Пилатес се допълват и дават възможност за работа от вътре на вън в човешкото тяло.  И при двете системи  важен фактор са реалните възможности на тялото на практикуващия. Всичко е съобразено спрямо специфичните потребности на човек :  правят се модификации, вариации на сложност на изпълнение на дадено упражнение. Степента на натоварване се увеличава плавно с времето.

Йога Пилатес позволява както самостоятелно изпълнение на едно упражнение, така и изграждането на комплекси от системно свързани упражнения. Всеки комплекс е с отделна насоченост – за проблемни части, отслабване, и т.н.

И двете системи са достатъчно гъвкави и позволяват работа с помощни уреди. В Студио Дейзи ползваме специални разтегателни Пилатес ленти при някои комплекси упражнения. Работата с такива съоръжения са донесли славата му на интелигентния (щадящ костната система) модерен фитнес метод.

Истински трайни резултати се постигат с постоянна и целенасочена практика, равномерно разпределена във времето, съчетана със здравословен начин на хранене.

Заповядайте при нас!

Йога Пилатес заниманията се провеждат в ж. к. „Младост“ 2, ул. „Св. Киприян“, бл. 236, вх. 1:

Сряда:  от 18.30 до 20.00 часа

Неделя: от 11.00 до 12.30 часа

Йога Шивананда  е интегрална класическа йога по системата на Свами Шивананда. С помощта на йога практики – асани, пранаяма (дихателни упражнения), медитация и релаксация се стремим към здраво тяло , спокоен и концентриран ум, жизненост и вътрешна хармония.

Йога упражненията са подходящи за лечение и превенция на различни здравословни проблеми, чрез редовна практика.

Сутрешна Йога Шивананда за начинаещи:

Вторник: от 9.00 до 10.00 часа

Събота: от 9.00 до 10.00 часа

Преподавател: Маргарита Михайлова, GSM: 0876 574 121

Св. Фотий

Св. Фотий (от гръцкото photos – светлина) е светецът-покровител на всички, които имат светлина в името си. Св. равноапостол Фотий е Цариградски патриарх (умира 6.02.891 година), затова Православната църква почита паметта му на 6 февруари. Патриарх Фотий се борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол, умира в заточение на 6 февруари 891 година. С неговото име и ревностен християнски дух е завинаги свързана и българската история, защото именно патриарх Фотий убеждава Константин Философ да проповядва християнството сред славяните. Той пише изключително ценен исторически документ – това е обширно послание върху християнската вяра и живот, адресирано до българския цар Борис І.

Имен ден празнуват: Фотий, Фотин, Фотина, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светлин, Светльо, Светла, Светлана, Светослав, Светослава и други производни.

Сретение (срещане) Господне

Сретение (срещане) Господне е един от 12-те големи празници в годината и един от четирите празника, посветени на Божията майка – известен е още като Зимна Богородица и Вълча Богородица. Тогава се навършват 40 дни от раждането на Иисус Христос.

Според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога веднага след навършването на 40 дни от рождението му, а майката да принесе в жертва на Бога агне или два гълъба, ако е бедна. Затова Дева Мария донесла Младенеца в Йерусалимския храм и принесла в жертва два гълъба. Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането си децата да бъдат въведени в храма Господен, за да бъдат благословени, а на майките им – до този момент считани за нечисти – да бъде прочетена очистваща молитва. В Йерусалимския храм по онова време живеел благочестивият старец Симеон, на когото от Дух Свети му било обещано, че той няма да види смърт, докато не видят очите му родения от Девица. Когато света Богородица донесла своя младенец в храма, праведният Симеон го прегърнал и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико…“. Това е възторжена молитва, която и до днес се чете в християнските храмове. Заради събитието в храма св. Симеон се нарича също св. Симеон Богоприемец. Според българските народни традиции първите три дни на февруари се наричат Трифонци.

Денят 2 февруари (заради разликата в Григорианския и Юлианския календар – някъде и на 20 януари) е познат също като Петльовден, Петеларовден, Петлешковден, Петловден и Св. Черна, обичай с регионално разпространение. С Петльовден се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира. Празникът е свързан със събирането на кръвния данък по време на турското иго, когато еничарите минавали на този ден и отвеждали най-хубавите и най-здравите момчета. От която къща вземали дете, турците поставяли кървав знак на портата. Тази жестока традиция е наречена кръвен данък. Намерили се обаче умни жени, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците зловещия знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия данък. Ето защо на този ден традицията повелява да се заколи петле или ярка /според пола на детето в къщата/, най-добре от майката или от млад мъж, но не задължително от бащата, като се счита, че по този начин децата ще бъдат защитени от болести.

Свети Трифон

Българската православна църква отрежда деня за почит към паметта на свети Трифон – един от най-славните светци – лечители, живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Заради силната си вяра още от младини бил надарен от Бога с лечителска дарба. Едва на 17 г. той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелил голяма слава. По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян /властвал 249-252/ Трифон е арестуван, подложен е на мъчения и осъден да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал. В народния календар свети Трифон се счита за покровител на лозята. С ПМС 20/1962 г. Денят на св. мчк Трифон, който по това време се отбелязва на 14 февруари, започва да се чества и като Ден на лозаря. С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. денят на св. мчк Трифон се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

Според българските народни традиции първите три дни на февруари се наричат Трифонци: Трифоновден (1 февруари), Сретение господне (2 февруари) и Свети Симеон Богоприимец (3 февруари). Последните два дни са свързани с въвеждането четиридесет дни след раждането на Исус Христос в храма от св. Симеон, а в народната традиция те се почитат в чест на вълците, които раждат малките си през този период.

95 г. от рождението на Генчо Стоев

Генчо Динев Стоев е виден ббългарски писател, публицист  и общественик с разнообразно и обемно творчество.

Генчо Стоев е роден на 5 февруари 1925 г. в град  Харманли. Завършва гимназия в родния си град през  1945 г. и  философия в Софийския университет през 1951 г. Участва в съпротивителното движение по време на Втората световна война. Работи като редактор във в. „Народна младеж“ (1948-1949), в. „ Литературен фронт“ (1950-1951; 1965-1967), издателствата „Партиздат“ (1956-1961) и „Български писател“ (1968).

През  2001г. е  удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.

Генчо Стоев умира на  18 октомври 2002  година в  София.

За първи път Генчо Стоев публикува стихове през  1946 г. във в. „Младежка искра“. Една от най-популярните му книги – „Цената на златото“ – е определяна от публиката и критиката като Новият образ на  Априлското възстание. Превеждана на много езици, тя носи и голяма международна слава на автора си.

Свети Григорий Богослов

Православната църква почита на този ден паметта на Свети Григорий Богослов, Назианзин, архиепископ Константинополски.

Св. Григорий е роден от Арианз селище при гр. Назианз, Кападокийска област. Бил син на епископ св. Григорий Назиански и майка св. Нона. Учил заедно със св. Василий Велики в Атина. Църквата го почита като един от големите богослови, писател и поет. Като архиепископ ръководил църквата в Цариград 12 години и се оттеглил в Назианз, дето и починал в 390 година на 80 години.

Свети Григорий, св. Василий Велики и брат му св. Григорий Нисийски образуват тризвездието на „тримата Кападокийци“. Св. Григорий е майстор на словото и на стихотворната реч. Сведения за неговия живот ни дават не само писанията на св. Василий Велики и блажени Йероним, но и неговите собствени трудове, особено писмата и автобиографичнирв му стихове.

На 25 януари имен ден празнуват всички, които носят името Григор (означава „който бди“ или „григорос“, което значи „бърз“), Гриша, Григорена.

Свети Атанасий и Кирил Александрийски. Атанасовден

Атанасий Велики е роден през 295 г. На 23 годишна възраст е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това придобива епископски сан. Като епископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г. В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай,

лято!“ Затова и празникът е известен и като Среди зима. Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на

болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се

вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, люлеят се, пеят, играят хора.

Църквата чества Св. Атанасий два пъти – в деня на смъртта му – 2

май, съвместно със Св. цар Борис, и на 18 януари (Атанасовден)

– съвместно със св. Кирил Александрийски.

Свети Антоний. Антоновден

Православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. Антоний Велики е роден около 251 година след Христа в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора,с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. Старите българи си представяли, че живеят двама братя близнаци, ковачите Антон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

Имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тони, Тончо, Донка.

Света Татяна

На 12 януари православната църква почитта паметта на великомъченица света Татяна. Татяна се родила в Рим в семейството на знатни родители. Баща й, който три пъти бил консул, бил таен християнин и се отличавал с богобоязливост. Той възпитал дъщеря си в благочестие и страх Божий и я научил на Божественото писание. Когато света Татяна достигнала пълнолетие, тя пожелала да прекара живота си в детство и целомъдрие.

Но, римският император я принудил да направи жертвоприношение в храма на Аполон. Татяна изповядвала християнската вяра и отказала да се подчини, паднала на колене и започнала да се моли на Бог – силата на искрените й думи счупи статуята на хиляди парчета. Последвали жестоки изтезания, с които искали да я принудят да се отрече от Христа. Но всеки ден когато мъчителите й идва ли отново, тя намира Татяна здрава и несъкрушима – тя не спирала да се моли на Бог да им прости и да отвори очите им за Него. Чудото потресло римските войници и те паднали на колене, разкаяли се и я помолили да им прости.

Императорът се разгневил още повече е повече – посякъл войниците си, а Татяна хвърлил на изгладнели лъвове, но дори те не я докоснали, а започнали да се галят в нозете й. Най-накрая заповядал да бъде обезглавена. Заради нечовешките мъчения, на които е подложена, църквата я канонизира като света великомъченица Татяна.

Свети Йоан Кръстител. Ивановден

На този ден имен ден празнуват: Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Иво, Калоян, Йото, Йоана, Йоанка, Жана, Ваньо, Ваня.

Чества се паметта на Свети Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, кръстителя на Иисус. Наречен е още „Предтеча“, защото е вървял преди Христос и е подготвял хората за неговото рождение.

В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената, на предния ден, вода. Периодът на „мръсните“ дни е завършил и всеки обръща поглед напред към доброто, здравето, берекета и щастливия живот.

Самият ден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през миналата година. Кумът, който е венчал или кръщавал новородените, приготвя дарове и специален обреден хляб (обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец), с които се посреща младото семейство. Младите отиват в дома на кума, но и те носят дарове, хляб, баница и печена кокошка. Празникът е в чест към кума, който е утвърдил брак и е дал име на децата.

Традиция е да се посетят и именниците, като някои райони има обичай да бъдат ритулно къпани в реката, а който не желае да го къпят, трябвало да се откупи, но задължително го пръскат с вода за здраве.