Календар на културните събития

Васил Левски – 150 години безсмъртие

Posted by Mariana57on 15.02.2023

Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си

Навършват 67 години от загубата на един невероятен писател, под чието перо е сътворен вечният ни любимец Мечо Пух – Алън Милн

Posted by Mariana57on 02.02.2023

Всички смятат „Мечо Пух“ за най-големия успех на писателя, но самият той го смята за проклятие, донесло разрив в семейството му. 
За първия си рожден ден получава подарък плюшено мече, наречено Едуард, мече, което впоследствие става ключов образ в книгите на Алън Милн.  Тази играчка, заедно с истинското мече Уини от лондонската зоологическа градина, се превръща в първообраз на популярния герой Мечо Пух.
Алън Милн не бил единственият, който страдал от славата на „Мечо Пух“. Като първообраз на Кристофър Робин в някои отношения синът бил по-известен дори от баща си. Семейството не предпазило Кристофър от общественото внимание. Давали му адресираните до него писма от деца, а той старателно им отговарял с помощта на бавачката си. Постоянно го снимали заедно с баща му или самостоятелно. Колкото повече растял, толкова истинският Кристофър Робин изпитвал комплекси от „измисленото момче“, орисано да бъде по-известното от двамата. През почти цялата си младост Кристофър Робин се опитва да излезе изпод сянката на Кристофър Робин от книгата и от тази на баща си. Славата и негативните й аспекти оставят белег в отношенията между двамата.
Той беше постигнал своето със собствените си сили и остави зад гърба си пътека, по която да го следват. Но дали наистина постигна това изцяло със собствените си сили? Някъде там не се ли бях намесил и аз? В песимистични моменти, когато кръстосвах Лондон в търсене на работодател, който иска да използва моите таланти, ми се струваше, почти, че баща ми е стигнал там, където е, като се е катерел върху детските ми рамене, че ми е откраднал хубавото име и не ми е оставил нищо друго, освен празната слава да бъда негов син“, пише Кристофър.

141 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора

Posted by Mariana57on 01.02.2023
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 29 септември 1960) е най-самобитният ни художник и може би - най-известният. Неговите платна се разпознават на секундата и не мога да бъдат сбъркани с нищо друго. Той притежава уникален почерк, през който прозира поглед, пълен с любов към българската жена, българския бит и село. Роден в семейство на македонски бежанци, заселили се в Кюстендил, в младостта си сменя няколко професии, но все свързани с рисуването. Кюстендилци събират средства и пращат младия талант да учи в София в Художествената академия, тогава Художествено индустриално училище.

Обичал Толстой, принципите му и бил близък приятел с Николай Лилиев. Отхвърля нормите на академичните течения по това време и се връща към корените на изобразителното изкуство – рисунката, чистата техника и категоричния цвят. Макар картините му да са с теми, предимно от селото и обикновените хора, той е обиколил големите столици на Европа и името му на велик художник е всепризнато.

Най-личните картини на Майстора са неговите женски портрети. Той остава неженен и сякаш всичката любов, на която човек е способен, е въплътена в тези изящни, пълнокръвни портрети. Идеализацията на българката, доближаваща физическата й красота до висотата на морала и ценностите, е забележителен връх в портретната живопис. Картините на Майстора са най-красивото обяснение в любов, което българката някога е получавала.

Ако искате да ме разберете, елате с мен в една ранна пролетна утрин … Чуйте как жуженето на пчелите се надпява с игривите припеви на копачките! Вижте как ябълковите дървета сияят с розовите си усмивки. Как цялата земя ликува. Не ви ли харесва?

В изкуството как се стига до общочовешкото? Посредством националното. Близо три-десетилетия живях на село сред хората и природата. Ако не ги познавах добре, как щях да изразя общочовешкото?

Върху лицето е отразена красотата на човека. Моята четка търси баграта, която я изразява. Лесно е да изпишеш портрет. Но душата му да изпишеш е трудно!

 

 

 


163 години от рождението на А. П. Чехов

Posted by Mariana57on 29.01.2023

Парите, както и водката, правят човека смахнат – АНТОН ЧЕХОВ

Антон Павлович Чехов е руски писател и драматург, по професия лекар.

Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век.

За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература.

Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света.

Чехов работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения.

По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“.

100 години от рождението на ИВАЙЛО ПЕТРОВ

Posted by Mariana57on 19.01.2023

19 януари през 1923 г. в добричкото село Бдинци се ражда един от най-големите български писатели. Автор е на над 20 книги, издавани и преиздавани в България и чужбина. Сред тях са „Мъртво вълнение“, „Хайка за вълци“, „Преди да се родя и след смъртта ми“. Носител е на множество награди, вкл. и орден „Стара планина – първа степен“. Нека си припомним някои от най-силните му цитати, останали завинаги в паметта на България…
„И все съм се чудил, какво нещо е туй човешката памет. Искаш да забравиш нещо лошо, да изчистиш душата си, а паметта го пази цял живот. Ако човек нямаше памет, като ангел щеше да живее на този свят. От нея иде всичкото“.
Животът е най-добрата книга…

145 години от рождението на Пейо Яворов!

Posted by Mariana57on 13.01.2023

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка –
и в мъката любов!

Миражите са близо, – пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, – пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, –
тя – плът и призрак лек!

 

 

 

 

 

175 години от раждането на Христо Ботев – национален герой, поет, публицист, революционер, отдал живота си за свободата на България

Posted by Mariana57on 06.01.2023

160 години от рождението на Алеко Константинов

Posted by Mariana57on 02.01.2023

Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си, а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!“.

За да се докоснете по-осезаемо до духа на великия наш писател, ви предлагаме анкетата „Моята изповед“, направена три години преди да бъде застрелян край пазарджишкото село Радилово в деня на „Св. Св. Кирил и Методий“:

Име и презиме?
– Алеко Константинов

Месторождение?
– Свищов

1. Коя краска предпочитате?
– Краската на кожата.

2. Коя е любимата Ви миризма?
– Миризмата на параходите и железниците.

3. Кой цвят Ви се вижда най-хубав?
– Бутон от роза и незабудка.

4. Кое животно Ви е най-симпатично?
– Кучето.

5. Коя краска на очи и коси предпочитате?
– Ясно сини очи и руси коси.

6. Коя е, според Вас, най-почтената добродетел?
– Любовта като сърдечна доброта.

7. Кой порок мразите най-много?
– Скъперничеството.

8. Кое е любимото Ви занятие?
– Да пиша хумористични очерки.

9. Кое развлечение Ви е най-приятно?
– Гуляй (разходка) на чист въздух в мъжка компания.

10. Кой е според Вас идеалът на земното щастие?
– Свобода от всякакви условности и задължения.

11. Коя съдба Ви се вижда най за окайване?
– Да се разочароваш в силата на честността.

12. Може ли да ви попита човек на колко сте години?
– Тридесет и една година, шест месеца и двадесет дни.

13. Кое кръстно име бихте си взели, ако да бихте си го избрали сам?
– Пак Алеко, а като псевдоним нещо смешно.

14. Кой е най-хубавият момент в живота Ви?
– Пътуването ми в Америка и когато ми хрумна идеята за “Бай Ганя”.

15. Кой е най-тъжният?
– Когато измряха домашните ми и аз останах без работа.

16. Коя е Вашата главна надежда?
– Че кога и да е ще бъда оценен по достойнство.

17. Вярвате ли в приятелството?
– Да.

18. Кой е, според Вас, най-хубавият момент през деня?
– Ранна утрина, пред изгрева на слънцето.

19. Кое историческо лице Ви е най-симпатично?
– Савонарола (френски реформатор)

Савонарола е италиански калугер, доминиканец, който в XV век се опитва да преобразува потъналата в разкош и разврат Флоренция на Медичите. Пламенен демократ, Савонарола иска да съедини народовластието с идеята за божието царство и принципа на висшия разум. Той вярва, че може да реформира чрез религията цяла Италия.

20. Коя личност от роман или театър?
– Лео от Шпилгаген (немски писател).

21. В коя страна бихте предпочели да живеете?
– България.

22. Кой е любимиат Ви писател?
– Тургенев.

23. Кой живописец?
– Верещагин.

24. Кой компонист?
– Верди.

25. Ако бихте желали да имате девиза, коя бихте си взели?
– Свобода, честност и любов.

26. Кое е според Вас, майсторското творение на природата?
– Младо и здраво человеческо тяло.

27. От кое място Ви е останал най-приятен спомен?
– От върха на Айфеловата кула и от Ниагара.

28. Кое е любимото Ви ястие?
– Пастърма и кисело зеле.

29. Предпочитате ли меко или твърдо легло?
– Меко умерено и хладно легло.

30. Кой чужд народ Ви е най-симпатичен?
– Французите.

31. Напишете някоя Ваша мисъл или цитат, смисъла на който Вий одобрявате?

– Щастието е относително и аз съм дошел до убеждението, че цивилизацията не е направила един народ по-щастлив от други: животът сравнително е улучшен, но количественото отношение между доволни и недоволни едва ли се е изменило и едва ли ще се измени…”

Място и дата на изповедта –
с. Владая, 20 юлий 1894 г.
Алеко Константинов

Днес да си спомним за големия български писател АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ

Posted by Mariana57on 14.12.2022
— Сълза ли? Каква сълза? — надигна се тревожно лястовичето.
— Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
— Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка.
— Къде е твоето лястовиче? — попита вятърът.
— Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато, в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя.
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
— Благодаря ти, майчице! — прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.“
.
.
.
📍 Из „Майчина сълза“ на Ангел Каралийчев 📖

На 22 ноември е роден един от най-жизнерадостните и обичани български детски писател-Асен Босев

Posted by Mariana57on 22.11.2022

Макар и с висше образование по дипломация и право, детската литература е неговата любима пътеводна звезда. А чувството му за хумор превръща произведенията му
във фонтан от усмивки!
Асен Босев е сред учредителите и е първи председател на Българската секция на Международния съвет по детската книга към ЮНЕСКО.
Носител е на националната награда „Петко Р. Славейков“ (1972).
Номиниран е за наградата Ханс Кристиян Андерсен през 1986 и е включен в почетния Андерсенов списък на световно значимите детски писатели…»