Васил Левски – 150 години безсмъртие
Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си

Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 29 септември 1960) е най-самобитният ни художник и може би - най-известният. Неговите платна се разпознават на секундата и не мога да бъдат сбъркани с нищо друго. Той притежава уникален почерк, през който прозира поглед, пълен с любов към българската жена, българския бит и село. Роден в семейство на македонски бежанци, заселили се в Кюстендил, в младостта си сменя няколко професии, но все свързани с рисуването. Кюстендилци събират средства и пращат младия талант да учи в София в Художествената академия, тогава Художествено индустриално училище.
Обичал Толстой, принципите му и бил близък приятел с Николай Лилиев. Отхвърля нормите на академичните течения по това време и се връща към корените на изобразителното изкуство – рисунката, чистата техника и категоричния цвят. Макар картините му да са с теми, предимно от селото и обикновените хора, той е обиколил големите столици на Европа и името му на велик художник е всепризнато.
Най-личните картини на Майстора са неговите женски портрети. Той остава неженен и сякаш всичката любов, на която човек е способен, е въплътена в тези изящни, пълнокръвни портрети. Идеализацията на българката, доближаваща физическата й красота до висотата на морала и ценностите, е забележителен връх в портретната живопис. Картините на Майстора са най-красивото обяснение в любов, което българката някога е получавала.
“Ако искате да ме разберете, елате с мен в една ранна пролетна утрин … Чуйте как жуженето на пчелите се надпява с игривите припеви на копачките! Вижте как ябълковите дървета сияят с розовите си усмивки. Как цялата земя ликува. Не ви ли харесва?”
“В изкуството как се стига до общочовешкото? Посредством националното. Близо три-десетилетия живях на село сред хората и природата. Ако не ги познавах добре, как щях да изразя общочовешкото?”
“Върху лицето е отразена красотата на човека. Моята четка търси баграта, която я изразява. Лесно е да изпишеш портрет. Но душата му да изпишеш е трудно!”
Антон Павлович Чехов е руски писател и драматург, по професия лекар.
Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век.
За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература.
Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света.
Чехов работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения.
По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“.
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка –
и в мъката любов!
Миражите са близо, – пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, – пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, –
тя – плът и призрак лек!
„Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си, а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!“.
За да се докоснете по-осезаемо до духа на великия наш писател, ви предлагаме анкетата „Моята изповед“, направена три години преди да бъде застрелян край пазарджишкото село Радилово в деня на „Св. Св. Кирил и Методий“:
Име и презиме?
– Алеко Константинов
Месторождение?
– Свищов
1. Коя краска предпочитате?
– Краската на кожата.
2. Коя е любимата Ви миризма?
– Миризмата на параходите и железниците.
3. Кой цвят Ви се вижда най-хубав?
– Бутон от роза и незабудка.
4. Кое животно Ви е най-симпатично?
– Кучето.
5. Коя краска на очи и коси предпочитате?
– Ясно сини очи и руси коси.
6. Коя е, според Вас, най-почтената добродетел?
– Любовта като сърдечна доброта.
7. Кой порок мразите най-много?
– Скъперничеството.
8. Кое е любимото Ви занятие?
– Да пиша хумористични очерки.
9. Кое развлечение Ви е най-приятно?
– Гуляй (разходка) на чист въздух в мъжка компания.
10. Кой е според Вас идеалът на земното щастие?
– Свобода от всякакви условности и задължения.
11. Коя съдба Ви се вижда най за окайване?
– Да се разочароваш в силата на честността.
12. Може ли да ви попита човек на колко сте години?
– Тридесет и една година, шест месеца и двадесет дни.
13. Кое кръстно име бихте си взели, ако да бихте си го избрали сам?
– Пак Алеко, а като псевдоним нещо смешно.
14. Кой е най-хубавият момент в живота Ви?
– Пътуването ми в Америка и когато ми хрумна идеята за “Бай Ганя”.
15. Кой е най-тъжният?
– Когато измряха домашните ми и аз останах без работа.
16. Коя е Вашата главна надежда?
– Че кога и да е ще бъда оценен по достойнство.
17. Вярвате ли в приятелството?
– Да.
18. Кой е, според Вас, най-хубавият момент през деня?
– Ранна утрина, пред изгрева на слънцето.
19. Кое историческо лице Ви е най-симпатично?
– Савонарола (френски реформатор)
Савонарола е италиански калугер, доминиканец, който в XV век се опитва да преобразува потъналата в разкош и разврат Флоренция на Медичите. Пламенен демократ, Савонарола иска да съедини народовластието с идеята за божието царство и принципа на висшия разум. Той вярва, че може да реформира чрез религията цяла Италия.
20. Коя личност от роман или театър?
– Лео от Шпилгаген (немски писател).
21. В коя страна бихте предпочели да живеете?
– България.
22. Кой е любимиат Ви писател?
– Тургенев.
23. Кой живописец?
– Верещагин.
24. Кой компонист?
– Верди.
25. Ако бихте желали да имате девиза, коя бихте си взели?
– Свобода, честност и любов.
26. Кое е според Вас, майсторското творение на природата?
– Младо и здраво человеческо тяло.
27. От кое място Ви е останал най-приятен спомен?
– От върха на Айфеловата кула и от Ниагара.
28. Кое е любимото Ви ястие?
– Пастърма и кисело зеле.
29. Предпочитате ли меко или твърдо легло?
– Меко умерено и хладно легло.
30. Кой чужд народ Ви е най-симпатичен?
– Французите.
31. Напишете някоя Ваша мисъл или цитат, смисъла на който Вий одобрявате?
– Щастието е относително и аз съм дошел до убеждението, че цивилизацията не е направила един народ по-щастлив от други: животът сравнително е улучшен, но количественото отношение между доволни и недоволни едва ли се е изменило и едва ли ще се измени…”
Място и дата на изповедта –
с. Владая, 20 юлий 1894 г.
Алеко Константинов