120 г. от рождението на Джон Атанасов – създателят на първия компютър и патрон на читалището ни!
След Втората световна война Джон Атанасов остава да работи в правителството и развива специализирани сеизмографи и микробароглафи за откриване на експлозиви от далечни разстояния.
През 1952 г. той основава и ръководи Ordnance Engineering Corporation. А в Aerojet General Corporation през 1956 г. става президент на Aerojet.
През 1960 г. Атанасов и съпругата му Алис се местят във фермата си в Мериленд, където живеят до пенсионирането си. През 1961 г. организира друго дружество за кибернетика Incorporated Federic в Мериленд, където работи в продължение на 20 години.
Той постепенно е въвлечен в правни спорове от бързо развиващите се компютърни фирми Honeywell и Спери Ранд. След полученото благоприятно решение на спора между Honeywell срещу Sperry Rand на Джон Винсент Атанасов е дадено името изобретател на автоматичния електронен цифров компютър. Атанасов е топло и сърдечно почетен от Iowa State College и последват заслужени награди в САЩ.
1945 – Награда за видна служба в американските военно-морски сили. 1947 – Почетна награда от Сеизмологическото дружество на Америка 1947 – Почетна награда, Адмирал на артилерийското управление. 1947 – Членство в клуб „Космос“ 1970 – Орден „Кирил и Методий“ I степен 1974 – Зала на славата на изобретателите в Айова. 1974 – Почетно членство в дружеството за компютърна медицина 1974 – Доктор по естествени науки в университета на Флорида 1981 – Доктор по естествени науки в Моравския колеж. 1985 – Губернаторски медал за наука. 1985 – Награда за компютърна признателност, EDUCOM 1985 – Holley Medal, American Society of Mechanical Engineers 1986 – Coors American Ingenuity Award.
Международен ден в защита на децата, жертви на агресия
На 4-ти юни е Международният ден за защита на децата, жертви на агресия. Денят се отбелязва от 1983 г. по решение на Общото събрание на ООН. Агресията при децата в ранна детска възраст може да доведе до нарушения в развитието и е предпоставка като възрастни децата да проявяват също агресия и насилие. Нека не позволяваме това да се случва. Нека запазим най-ценното – децата! |
МАЙЦЕ СИ
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах – що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана…
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба
1867 г. ПОКЛОН
На 22 април през 1876 в Панагюрище е осветено знамето на Априлското въстание, създадено от Райна Княгиня
23 април – СВЕТОВЕН ДЕН НА КНИГАТА И АВТОРСКОТО ПРАВО
3 март – национален празник на България
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само себе си“
148 години от гибелта на Апостола!
90 г. от рождението на Борис Димовски (1925 – 26.03.2007), български художник график и карикатурист
Борис Илиев Димовски е роден на 20 октомври 1925 г. в село Яврово. Завършва Художествената академия в София. Ученик е на Илия Бешков.
Работи като художник във вестниците „Труд“ и „Стършел“, редактор и художник е в Българската национална телевизия. Рисува на живо в предаването „Всяка неделя“.
Съавтор на Радой Ралин в книгата „Люти чушки“, която предизвиква скандал през 1968 г.
Димовски илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, сред които „Моля заповядайте“ – епиграми от Радой Ралин (1966), „Невчесани мисли“ от Станислав Йежи Лец (1968), „Мигове в кибритена кутийка“ от Олга Кръстева (1970), „Весели народни приказки“ (1974). Оформя театрални постановки като „Импровизация“ от Валери Петров и Радой Ралин (1961), „Божествена комедия“ от Исидор Щок (1967).
Депутат е в 7 Велико Народно събрание и в 36 Народно събрание.
Борис Димовски умира на 26 март 2007