Календар на културните събития

540 години от рождението на Николай Коперник

Posted by adminon 19.02.2013

20130223-124401.jpgНиколай Коперник (на латински: Nicolaus Copernicus Torinensis; на полски: Mikołaj Kopernik; на немски: Nikolaus Kopernikus) е астроном от времето на Ренесанса, от полско-немски произход, живял в провинция Кралска Прусия, по това време част от територията на Полша, и писал главно на латински. Той е първият Ренесансов учен, който предлага хелиоцентричната система и с това измества Земята от центъра на Вселената.

Най-важното съчинение на Коперник, „За въртенето на небесните сфери“ („De revolutionibus orbitum coelestium“), публикувано малко преди неговата смърт през 1543 година, често е приемано за началото на съвременната астрономия и на общата научна революция. Работата на Коперник стимулира последвалите научни изследвания, превръщайки се в ключов момент от историята на науката.

Един от универсалистите на Ренесанса, освен астроном Коперник е и математик, лекар, полиглот, филолог, преводач, художник, католически духовник, юрист, държавен служител, офицер, дипломат и икономист. Макар астрономията да е само странично занимание сред множеството му дейности, точно в тази област той оставя своето най-трайно наследство.

Биография

Коперник е роден в Торун на 19 февруари 1473 г. Град Торун е включен в състава на Полша няколко години преди раждането му, а преди това е бил в територията на Прусия. Етнически Коперник е наполовина немец по майчина линия, но се смята за поляк. Всъщност националната му принадлежност остава дискусионна.

Семейството му е част от градското съсловие в пристанищния град Торун на река Висла. Бащата на Николай Коперник е един от заможните търговци на мед в града и правителствен чиновник. Малкият Николай е едва десетгодишен, когато баща му умира – жертва на чумна епидемия. Вуйчо му Лукаш Ватценроде (младши) (1447−1512) – брат на майка му Барбара Ватценроде, който е главен епископ на Вармия, осигурява образованието на четирите сирачета.

Continue Reading →

140 г. от гибелта на Васил Левски

Posted by adminon 19.02.2013

20130223-113647.jpgНа 19.02.2013 г. секретарят на Народно читалище Джон Атанасов, г-н Боян Начев взе участе в ритуала по отдаване на почит на Апостола на Свободата и положи венец на бюст-паметника на Васил Левски в кв. Горубляне.

Звуци и рими

Posted by adminon 29.09.2012

180 г. от рождението на Луис Карол

Posted by adminon 27.01.2012

Чарлс Латуидж Доджсън (на английски: Charles Lutwidge Dodgson), по-известен с псевдонима си Луис Карол (Lewis Carroll), е британски писател, философ, математик, логик и фотограф. Променил е името си, защото е искал да се представя като детски автор, тъй като е бил преподавател по математика в Оксфорд.

Неговите най-известни произведения са „Алиса в Страната на чудесата“ (1865) и „Алиса в Огледалния свят“ (1871). Двете части са написани за истинско момиче, с което Луис Карол се запознава когато е на четири години. Момиченцето се казва Алис и е дъщеря на декана на колежа, в който преподава.

Карол е роден на 27 януари 1832 г. в Деърсбъри, графство Чешър, Англия.

Почива от пневмония след грип на 14 януари 1898 г. в Гилдфорд, графство Съри.

180 г. от рождението на Едуар Мане

Posted by adminon 23.01.2012

Едуар Мане (на френски: Édouard Manet) е френски художник импресионист.

Роден е в Париж. Син е на Огюст Мане, който бил чиновник в министерството на правосъдието и Йожени Дезире Фурние -дъщеря на дипломат и кръщелница на маршал Бернадот. Мане имал знатен произход и образовани родители, но при цялото му уважение към тях, той упорито се съпротивлявал на желанието им да направи кариера като юрист.

През 1839 г. Едуар Мане бил изпратен в пансион, а между 1844-1848 учил в колежа Ролен, където се запознал с Антон Пруст.

Между 1850 и 1856, след като не го приемат в армията, Мане учи при художника Томас Кутюр. Мане прекарал при него 6 години в изучаване на законите на композицията и рисуването. В свободното си време, копира платната на старите майстори в Лувъра. Мане посещава Германия, Италия и Нидерландия, Испания, Англия. През това време особено влияние му оказват картините на нидерландския художник Франс Халс и испанците Диего Веласкес и Франсиско Гоя.

Първото му значимо платно е „Любител на абсента“ 1858 г. Една от най-известните картини на Мане е „Закуска на тревата“. Парижкият салон отказва да я покаже, но той я излага в Салона на отхвърлените през 1863 г. Изобразените на нея облечени мъже и голи жени били твърде дръзки за времето си. Мане бил много обиден и огорчен от реакцията към платното му. В средите на художниците било прието, с цел усъвършенстване на майсторството им, да се копират платна на великите художници, като всеки ги интерпретира по свой начин. Веласкес, който бил един от моделите за подражание на Мане, често копирал платна на Тициан.

Групата хора, представена в „Закуска на тревата“ била почти напълно заимстваната от картината на Рафаело -„Съдът на Парис“. Друга негова известна картина, чиято идея е взаимствана от Тициановите Венери е „Олимпия“, отново отречена от журито на Парижкия салон. Това платно потресло френското общество, но станала единствената картина, която всички искали да видят. Около нея се събирали толкова големи тълпи от хора, че се наложило да поставят двама пазачи, които да внасят ред.

Continue Reading →

140 г. от рождението на Гоце Делчев

Posted by adminon 23.01.2012

Георги (Гоце) Николов Делчев (изписване до 1945 година Гоце Дѣлчевъ) е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален герой в България и Република Македония.

Ранни години

Роден e в Кукуш през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви, като неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви също са революционери от ВМОРО. Завършва българска екзархийска прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

През 1891 година постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен само месец преди дипломирането му. В резултат той решава да се бори за свободата на Македония, като за изграждането на революционна организация смята да използва вече изградената образователна мрежа на Българската екзархия. През есента на 1894 година е назначен за екзархийски учител в Щип, където учителства до 1896 година.

Революционна дейност

В Щип Гоце Делчев се среща повторно с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. През това време организира пограничните пунктове на организацията в Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и др. и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските Македоно-Одрински революционни комитети, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи.

Continue Reading →

130 г. от рождението на Алън Милн

Posted by adminon 18.01.2012

Алън Александър Милн (на английски: Alan Alexander Milne), познат като А. А. Милн, е английски писател, известен с книгите си за говорещото плюшено мече Мечо Пух и с много детски стихотворения, някои от които също са за Мечо Пух и неговите приятели.

Биография

Милн е роден в Шотландия на 18 януари 1882 година, но израства в Лондон, в частното училище на баща си Джон Вайн Милн. Един от учителите му в детството е Хърбърт Уелс. Учи в Уестминстърското училище и в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, където получава стипендия по математика. Докато е там, публикува в студентското списание „Гранта“. Милн става сътрудник, а по-късно и помощник-редактор в хумористичното британско списание „Пънч“ .

Синът му Кристофър Робин Милн е роден през 1920 г.

Милн участва във I световна война с Британската армия, но след войната пише осъдителна статия под заглавие „Мир с чест“ (Peace with Honour, 1934 г.) (което донякъде оттегля през 1940 г. с „Война с чест“ (War with Honour).

Умира на 31 януари 1956 г. в Хартфилд, Съсекс, Англия.

Милн е сред най-видните критици на П. Г. Удхаус. Когато Удхаус е заловен от нацистите в окупирана Франция, той е пратен в Германия и излежава едногодишна присъда. След това започва излъчването на хумористично радиопредаване относно интернирането си, което се излъчва от Берлин. Макар обект на хумора му да са нацистите, той е критикуван от Милн за този своего рода акт на измяна спрямо родината, чрез своеобразното съюзяване с окупаторите. В отговор Удхаус пише в по-късни свои работи пародии на поеми за Кристофър Робин.

Continue Reading →

390 г. от рождението на Жан-Батист Молиер (1622–1673)

Posted by adminon 15.01.2012

Жан-Батист Поклен (на френски: Jean-Baptiste Poquelin), сценично име Молиер (на френски: Molière), е френски драматург, режисьор и актьор, един от майсторите на комичната сатира. Считан е за душата на Комедѝ франсез (Френската комедия), която съчетава елементи на италианската Комедия дел арте с изящността и чувствителността на френския хумор. Сатирата на Молиер често привлича критиката на моралистите и най-вече на римокатолическата църква заради неговоте атаки срещу религиозните лицемери и двуличници. Някои от творбите му дори са забранени.

Ранни години

Жан-Батист Поклен е роден в Париж на 15 януари 1622 г. като първороден син в семейството на Мари Кресе и Жан Поклен. Бащата произхожда от род на търговци-тапицери, заможни потомствени буржоа, чиято състоятелност стига дотам, че бащата на Молиер купува титлата придворен тапицер и я завещава на сина си.[3] Титлата изисква само 3 месеца работа и 1200 ливри първоначална цена, като осигурява 300 ливри на година на притежателя си.

Завършва Клермонския колеж (1640 г.) и заминава за Орлеан, за да следва право. Напуска училище след 2 години и работи като юрист. След кратка и неособено успешна адвокатска кариера основава с група млади хора, любители на сцената, свой театър през 1643 година, който нарича „Блестящият театър“ (L’Illustre Théâtre ) с 630 ливри. Става директор на трупа, но след двегодишни усилия театърът приключва с дългове (основно от наем) през 1645 г., за които Молиер престоява в затвора 24 часа, откъдето го спасява или баща му, или любовникът на член от трупата (тази подробност остава неизяснена). По това време той заменя фамилилното си име от Поклен на Молиер, най-вероятно за да спести срама на баща си. Молиер не се отчайва и с няколко от останалите артисти сформират нова група и се присъединяват към пътуващ провинциален театър. В продължение на 13 години (1645-1658) той пътува из Франция, водейки несигурния живот на странстващ артист. По време на странстването той се среща с десетки различни хора, които обезсмъртява в комедиите си. По това време той пише за нуждите на трупата първите си оригинални пиеси, повечето от които не са се запазили. Съхранени са само „Ревността на Барбуйе“ (La jalousie du Barbouillé) и „Летящият лекар“ (Le médécin volant), като не може да се докаже със сигурност, че те са принадлежност на Молиер. Continue Reading →

150 г. от смъртта на Константин Миладинов

Posted by adminon 07.01.2012

Константин Христов Миладинов е български поет от Македония, роден около 1830 г. в Струга.

Биография

Син на майстора грънчар Христо Миладинов и е брат на Димитър Миладинов и Наум Миладинов. Отначало учи при брат си Димитър в Струга, Охрид и Кукуш, след това в гръцката гимназия в Янина (1844–1847). Известно време (1847–1849) учителства в село Търново, Битолско. Следва и завършва гръцка филология в университета в Атина (1849–1852). След това е учител в Магарево, Битолско. През 1856 г. заминава за Одеса. Продължава образованието си като волнослушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет, където се сближава с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Васил Попович, Райко Жинзифов, Константин Станишев, Сава Филаретов и други от учещите там българи. Основава Българската дружина Братски труд“ (1859) в чийто едноименен орган публикува стихотворения. В Москва обработва събраните в Македония народни песни и др. фолклорен материал. Поддържа връзки и с Раковски. Сътрудничи на сп. „Братски труд“, „Български книжици“, в. „Дунавски лебед“ и др. и подготвя сборника с български народни песни, в който влизат събираните заедно с брат му фолклорни материали, както и такива, които Димитър и други българи продължават да му изпращат. Междувременно пише писмо на Георги Раковски за предстоящата книга, в което се казва:

„Но молям Вас, огласите, кои изпратих да ги раздадите со честниот ваш лист, споминвеещем нещо за песните и особено за западните во Македония болгари. Во огласот ми Македония назвах Западна Болгария (как и требит да се викат), защо во Беч (Виена) гърците се разпоряжват сос нас како со овци. Тие Македония сакает гърцка земя и не может даже да разберат како можит да не йе гърцка. А тамошните повике од два милиона болгаре що ке ги сториме? Неужели уще болгарите ке бидет овци, а неколку гърци да ни бидет овчари? Поминаха тие времина, а гърците ке си останат само со сладкиот им сон. Песните мислям да се раздадат многу мегю Българско и затова и цената определих неголема.“ Continue Reading →

140 г. от рождението на Йордан Иванов

Posted by adminon 06.01.2012

Академик Йордан Иванов Николов е български литературен историк, археолог, фолклорист и един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура.

Биография

Йордан Иванов произхожда от занаятчийско семейство от Кюстендил, баща му е мутафчия, а дядо му – свещеник. Тук получава средното си образование. Продължава образованието си във Висшето училище в София (във втория му випуск), където през 1892 г. завършва с отличие славянска филология. Негови учители са изтъкнати бългаски учени като Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др. През следващите две години – 1892-1894 г. – специализира в Университета в гр. Лозана, където изучава литература на романските народи, латински език и палеография и усвоява основно френски език. До 1898 г. е гимназиален учител по български и френски език и литература в Сливен. Лектор по френски език във Висшето училище в София (1899-1906)

През 1906-8 г. Иванов е секретар на Българското Търговско представителство в Солун и това му дава възможност да пътува из южна Македония и Атонските манастири. От 1909 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

В 1911 е избран за редовен доцент в Софийския университет, в 1925 г. – редовен професор и титуляр на Катедрата по българска литература, на която длъжност остава до 1942 г., когато напуска университета поради пределна възраст. Continue Reading →