Гергьовден е!

90 г. от рождението на Пеньо Пенев (1930 – 27.04.1959), български поет

Не мечтая

безсмъртие

и пътища леки, а ватенка топла

за зимния ден. – Безсмъртно

нека остане

навеки построеното тук

от мен!

2 април – Международен ден на детската книга

…Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават.

Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят.

Георги Данаилов, “Деца играят вън”

110 г. от смъртта на Марк Твен

Марк Твен (30.11.1835 – 1910) е американски писател и журналист, автор е на пътеписи и романи за деца и юноши. Марк Твен е литературен псевдоним на Самюъл Лангхорн Клемънс.

Най-известен е със своя роман „Приключенията на Том Сойер“ и неговото продължение „Приключенията на Хъкълбери Фин“, често определяно като един от Великите американски романи.

215 г. от рождението на Ханс Кристиан Андерсен

Ханс Кристиан Андерсен (02.04.1805 – 04.08.1875)е датски писател, световен майстор на приказката. Той е роден на 2 април 1805  година в  Оденсе, Дания. Семейството му е скромно, но баща му смята, че предците му са имали по-високо обществено положение и дори че са благородници. Ханс Кристиан отрано показва въображението си, подхранвано от снизхождението на родителите му и от суеверието на майка си. Той си прави малък  Куклен театър и дрехи за куклите си, и четял всяка пиеса, която успява да заеме. Сред драматурзите, от които чете, са  Уилям Шекспир и  Лудвиг Фолберг.

През 1816 година бащата на Андерсен умира и той трябва да започне сам да се грижи за себе си. Спира да ходи на училище и започва работа като чирак, тъкач и шивач, по-късно работи в цигарена фабрика. На  Великден  през 1819 година получава първо  причастие в катедралата „Свети Кнут“ в Оденсе и започва да насочва вниманието си към бъдещето.

Четиринадесетгодишен, Ханс Кристиан Андерсен заминава за  Копенхаген, за да търси работа като актьор. По това време той има хубав  сопранов  глас и е приет в Кралския театър, но когато гласът му се променя от възрастта, губи мястото си. Негов колега от театъра му казва, че има поетични заложби и той се заема сериозно с писане. Музикантите  Кристоф Вайс  и  Сибони, както и по-късно поетът  Фридрих Хьоег Гулденберг  (1771 – 1852), се отнасят много дружелюбно към младия Ханс.

По-късно Андерсен намира нов покровител в лицето на Йонас Колин, който го изпраща на свои разноски в училището в  Слагалсе. По това време той вече е публикувал първия си разказ, „Призрак в гроба на Палнаток“ (1822). Андерсен не бил много добър ученик, нямал голямо желание да се учи и не останал в Слагелсе, а се преместил в друго училище в  Елсинор до 1827 година. За този период Андерсен казва, че бил най-мрачният и горчив през целия му живот. Колин най-накрая се съгласил, че той вече е образован, и Андерсен се завърнал в Копенхаген.

130 г. от рождението на Чудомир

Димитър Христов Чорбаджийски (1890 – 26.12.1967) e български писател хуморист и художник, читалищен деец.

Едва ли има просветен българин, който да не знае името Чудомир и то да не предизвиква усмивка и позитивни чувства в него. Е, малцина си спомнят истинското му име – Димитър Христов Чорбаджийски, но като Чудомир го знаят. Защото хумористът с този псевдоним напълно се препокрива с името – той наистина е мирско, световно чудо. При Чудомир човек не може да определи кой от талантите му е по-голям – писането, или рисуването.

На 25 март се навършват 130 години откакто е дошло на бял свят чудото Чудомир.

А как възниква псевдонимът му Чудомир? – Малцина знаят, че идеята е на съселянина на хумориста – Дянко Фурнаджията, който един ден видял фотографията на издирвания с парична награда деец на ВМРО – Чудомир Кантарджиев, и намерил огромна прилика между „терориста“ и Митко. Така бъдещият писател и художник-карикатурист първо се сдобива с прякор, а по-късно прякорът му става псевдоним.

Чудомир е името, с което става известен, но използвал и други псевдоними: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Оскар Бум, Пилот, Мария Василева, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и Яу, Яу, Ч., Чуд. и др.

115 г. от смъртта на Жул Верн

Жул Верн е роден на 8 февруари 1828 г. в Нант, починал на 24 март 1905 г. в Амиен. Той е френски  писател, основоположник на научната фантастика.

Жул Верн е сред най-четените романисти, превеждан на 148 езика според статистиката на  ЮНЕСКО. Автор е на пиеси, либрета за оперети, разкази и на 65 романа. Широко разпространено е мнението, че той е един от създателите на жанра  научна фантастика. Романите му са изградени върху внимателно проучени научни факти и теории, а в тях действието се разгръща чрез полета на въображението. Жул Верн предвижда много научни постижения, включително пътуване в Космоса, пътуване под вода, управляеми ракети. Неговата напълно реализирала се фантастика представлява стартова площадка за грандиозното развитие на научната фантастика през 20. век.

За повече от 40 години Жул Верн публикува по 1 – 2 книги годишно, чиито теми са с широк диапазон. Въпреки че пише за екзотични места, самият Жул Верн не пътува много и единственото му пътуване с балон трае двайсет и четири минути.

Няколко седмици след своя 77-ми рожден ден Жул Верн сероизно заболява. Чекмеджетата на бюрото му се пръскат от завършени ръкописи. Жул Верн запазва съзнание до самия си край. Почива тихо, в присъствие на семейството си, на  24 март 1905 г. Погребан е близо до дома си в Амиен. На гроба му е поставен паметник, на който е изобразен Жул Верн, излизащ от гроба с протегната към звездите ръка.

147 години от обесването на Васил Левски

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски (на стар правопис: Василъ Лъвскій), е български национален герой. Той е  идеолог и организатор на  българската  национална  революция, основател на Вътрешната революционна организация. Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от  осмонско робство.

.Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята  народност и вероизповедание. 

120 г. от рождението на Веса Паспалеева

Веса Паспалеева е псевдоним на Веселина Владимирова Караманова, българска детска поетеса, писателка и драматург. Тя е една от известните български поетеси, свързала творчеството си с детската аудитория. Родена е на 3-ти март 1900г. Веса Паспалеева е от известна възрожденска фамилия. Майка й, Пенка Караманова, е родолюбива котленка. Баща й – Владимир Алексов, завършва първия випуск на Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София, а после – право в Швейцария.През 1919 година Паспалеева завършва гимназия в родния си град. Нейна преподавателка по литература е Елисавета Белчева – Багряна. След това следва славянска филология в Софийския университет. Таланта й на детска авторка открива големият наш белетрист и общественик Антон Страшимиров. Основни теми в книгите й, които са над 60, са другарството и обичта, трудолюбието, ученолюбието и обичта към родината.

Най-многобройни и с открояваща се поетична сила са стихотворенията на Веса Паспалеева за детския свят и из детския свят. Тя пише за всичко онова, което вълнува и интересува детето, за всичко, до което се докосва неговият поглед: за чувствата му към близките, за веселите игри и немирства, за възторжените желания и стремежи, открива им прелестите на годишните сезони, радостта от първия учебен ден. В произведенията си поетесата успява мъдро и тактично да внуши една идея, да даде добър съвет, да пробуди светли чувства и високи добродетели.

За първи път печата стихотворения през 1919 година в списание “Чернозем”. По-късно обнародва детски творби в списание “Детска радост”. От 1924-а започва да сътрудничи на списанията “Светулка”, “Детски свят”, “Другарче”, “Росица”, “Кладенче” и други. След 9-ти септември 1944 година продължава да пише за детски издания – списанията “Славейче”, “Дружинка”, “Пламъче”, “Въздържателче”, “Огнище”, “Детско здраве”, “Жената днес”, “Славяни”; вестниците “Септемврийче”, “Другарче”, “Родни простори”, “Вестник за жената”, “Литуратурен фронт” и др.

Нейни стихосбирки за деца се появяват от 1929 г., а детските й пиески – от 1932 г. Издава първата си книга “Великденчета” (1928). Оттогава, почти половин век, тя посвещава таланта си на детската литература. С нейните произведения израстват няколко поколения. Други популярни книги на писателката са: “Веселият таралеж” (1938), “Бащина земя” (1942), “Мързеливите шопи” (1943), “Папагалчето Макси” (1944) и много други. В историята на българската литература Веса Паспалеева има незаменимо място в детската ни литература, редом с Ран Босилек, Елин Пелин, Дора Габе, Асен Разцветников и Стубел.

Стихотворенията и песничките по стихове на Веса Паспалеева се знаят наизуст от няколко поколения деца преди още да могат да четат. Те са емоционално обагрени, звънки и мелодични, проникнати от бодър и жизнерадостен хумор. Такива творби може да създаде само перото на човек, роден детски поет. Затова казваме, че Веса Паспалеева е поетеса на българските деца.

Сретение (срещане) Господне

Сретение (срещане) Господне е един от 12-те големи празници в годината и един от четирите празника, посветени на Божията майка – известен е още като Зимна Богородица и Вълча Богородица. Тогава се навършват 40 дни от раждането на Иисус Христос.

Според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога веднага след навършването на 40 дни от рождението му, а майката да принесе в жертва на Бога агне или два гълъба, ако е бедна. Затова Дева Мария донесла Младенеца в Йерусалимския храм и принесла в жертва два гълъба. Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането си децата да бъдат въведени в храма Господен, за да бъдат благословени, а на майките им – до този момент считани за нечисти – да бъде прочетена очистваща молитва. В Йерусалимския храм по онова време живеел благочестивият старец Симеон, на когото от Дух Свети му било обещано, че той няма да види смърт, докато не видят очите му родения от Девица. Когато света Богородица донесла своя младенец в храма, праведният Симеон го прегърнал и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико…“. Това е възторжена молитва, която и до днес се чете в християнските храмове. Заради събитието в храма св. Симеон се нарича също св. Симеон Богоприемец. Според българските народни традиции първите три дни на февруари се наричат Трифонци.

Денят 2 февруари (заради разликата в Григорианския и Юлианския календар – някъде и на 20 януари) е познат също като Петльовден, Петеларовден, Петлешковден, Петловден и Св. Черна, обичай с регионално разпространение. С Петльовден се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира. Празникът е свързан със събирането на кръвния данък по време на турското иго, когато еничарите минавали на този ден и отвеждали най-хубавите и най-здравите момчета. От която къща вземали дете, турците поставяли кървав знак на портата. Тази жестока традиция е наречена кръвен данък. Намерили се обаче умни жени, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците зловещия знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия данък. Ето защо на този ден традицията повелява да се заколи петле или ярка /според пола на детето в къщата/, най-добре от майката или от млад мъж, но не задължително от бащата, като се счита, че по този начин децата ще бъдат защитени от болести.