Баба Марта бързала, мартенички вързала

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница  (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Обичаят за връзване на мартеници  (усукани бяла и червена вълнени  нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – мартеница – най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.

В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания 

147 години от обесването на Васил Левски

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски (на стар правопис: Василъ Лъвскій), е български национален герой. Той е  идеолог и организатор на  българската  национална  революция, основател на Вътрешната революционна организация. Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от  осмонско робство.

.Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята  народност и вероизповедание. 

120 г. от рождението на Веса Паспалеева

Веса Паспалеева е псевдоним на Веселина Владимирова Караманова, българска детска поетеса, писателка и драматург. Тя е една от известните български поетеси, свързала творчеството си с детската аудитория. Родена е на 3-ти март 1900г. Веса Паспалеева е от известна възрожденска фамилия. Майка й, Пенка Караманова, е родолюбива котленка. Баща й – Владимир Алексов, завършва първия випуск на Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София, а после – право в Швейцария.През 1919 година Паспалеева завършва гимназия в родния си град. Нейна преподавателка по литература е Елисавета Белчева – Багряна. След това следва славянска филология в Софийския университет. Таланта й на детска авторка открива големият наш белетрист и общественик Антон Страшимиров. Основни теми в книгите й, които са над 60, са другарството и обичта, трудолюбието, ученолюбието и обичта към родината.

Най-многобройни и с открояваща се поетична сила са стихотворенията на Веса Паспалеева за детския свят и из детския свят. Тя пише за всичко онова, което вълнува и интересува детето, за всичко, до което се докосва неговият поглед: за чувствата му към близките, за веселите игри и немирства, за възторжените желания и стремежи, открива им прелестите на годишните сезони, радостта от първия учебен ден. В произведенията си поетесата успява мъдро и тактично да внуши една идея, да даде добър съвет, да пробуди светли чувства и високи добродетели.

За първи път печата стихотворения през 1919 година в списание “Чернозем”. По-късно обнародва детски творби в списание “Детска радост”. От 1924-а започва да сътрудничи на списанията “Светулка”, “Детски свят”, “Другарче”, “Росица”, “Кладенче” и други. След 9-ти септември 1944 година продължава да пише за детски издания – списанията “Славейче”, “Дружинка”, “Пламъче”, “Въздържателче”, “Огнище”, “Детско здраве”, “Жената днес”, “Славяни”; вестниците “Септемврийче”, “Другарче”, “Родни простори”, “Вестник за жената”, “Литуратурен фронт” и др.

Нейни стихосбирки за деца се появяват от 1929 г., а детските й пиески – от 1932 г. Издава първата си книга “Великденчета” (1928). Оттогава, почти половин век, тя посвещава таланта си на детската литература. С нейните произведения израстват няколко поколения. Други популярни книги на писателката са: “Веселият таралеж” (1938), “Бащина земя” (1942), “Мързеливите шопи” (1943), “Папагалчето Макси” (1944) и много други. В историята на българската литература Веса Паспалеева има незаменимо място в детската ни литература, редом с Ран Босилек, Елин Пелин, Дора Габе, Асен Разцветников и Стубел.

Стихотворенията и песничките по стихове на Веса Паспалеева се знаят наизуст от няколко поколения деца преди още да могат да четат. Те са емоционално обагрени, звънки и мелодични, проникнати от бодър и жизнерадостен хумор. Такива творби може да създаде само перото на човек, роден детски поет. Затова казваме, че Веса Паспалеева е поетеса на българските деца.

Уроци по народно пеене

Уважаеми родители,

Имаме удоволствието да предложим на Вашите деца уроци по народно пеене.

Преподавател е г-жа Виктория Мирина.

Очакваме Ви в Народно читалище Джон Атанасов на адрес:
София, ж.к. Младост 2, бл. 236 между вх. 3 и вх. 4 срещу последната спирка на автобус 306!

Заниманията са всяка събота от 09:00 до 13:00 часа.

Патологични разкази

„Патологичните разкази“ най-после изплуваха от ъндърграунда в книжно тяло. Авторът е щастлив, а „широките читателски маси“ имат повод за тревога. „Крайни“, „подтискащи“, „извратени“, „ужасни“… – вече чувам воплите на потресения читател. И той несъмнено е прав. Разказите на Боян Начев наистина са крайни, подтискащи и ужасни. И тъкмо затова са толкова достоверни. Изкуството – според марксическата мантра (Тодор Павлов ли беше авторът й, кой ли?) е субективно отражение на обективната действителност. Впрочем що се отнася до „Патологичните разкази“, по-скоро бих обърнал словореда – обективно отражение на субективната действителност… Но както и да е, тук нека си запазим симпатичната фраза „обективна действителност“ – най-малкото в чест на геройски загиналия на Витоша поет-полковник-пенсионер-марксист Зефир Трендафилов.

„Troppo vero“, възкликнал папа Инокентий 10, когато за пръв път видял портрета си, рисуван от Веласкес. Ето, в галерията от портрети на „обективната действителност“ – изнасилена, обезобразена, още негримирана за погребение, въобще такава, каквато я изхвърли на пътя косматият челичен пестник на комунизЪма –  „Патологичните разкази“ са… „troppo vero“.  Боян прониква дълбоко под епидермиса чрез една ужасна и все пак увлекателна, фантастична и въпреки това достоверна, цветисто точна в детайлите и същевременно символична дисекция чак до самото сърце – черната меса на лишените от Бог, душа и смисъл „обществено-икономически отношения“. В този ред на мисли „Патологичните разкази“ не са толкова патологични, колкото патоанатомични. Авторът е надмогнал жанра на плитката битовистична трагикомедия, така характерен за българското изкуство; с един почти хулигански, но честен жест е раздрал ковьорчето на бюргерското лустро и е разголил мерзостта на вампирясалата блудница. Съболезнования, клети читателю, предстои ти сблъсък с една „обективна действителност“, загубила човешкото си съдържание и органически несъвместима с Доброто; в нея то може да оцелее само чрез митологични, обитаващи пограничните й измерения юродиви (Небесния Гмурец); или, погребано в кенефа на Дърводелеца, в гърдите на Микел Холандеца, а може би шифровано и в любовта на революционния кухненски робот Пепи Отвертката, да шепне чрез отвращението и състраданието, сподавени от автора между редовете…

С едно последно намигване към партийно-класовата реторика ще определя Боян (бидейки негов приятел, а и, смея да кажа, познавач) като „автентичен певец на класовата борба“. Певец от името на най-онеправданата и най-малобройна „класа“, тази на творческите аристократични натури, които отказват „съглашателство“ с мира сего. По природа антагонистични спрямо пошлостта, простащината, тиранията и фалша, те са особено непримирими (държа със специална наслада да подчертая) спрямо „авангарда“ – класата на пролетариата и производните му необуржоазни парвенюта.

Ясен Иванчев

Йога Пилатес

Курсът започва с постепенно раздвижване и загряване на всички стави – от върха на пръстите на краката, до шията. Преминаваме към по-интензивна фаза – серия упражнения за укрепване на различните мускулни групи, които редуваме с моменти почивка и йога дишане. Завършваме с бавно извеждане на тялото от интензитет, отново разтягаме цялото тяло.

Йога и Пилатес се допълват и дават възможност за работа от вътре на вън в човешкото тяло.  И при двете системи  важен фактор са реалните възможности на тялото на практикуващия. Всичко е съобразено спрямо специфичните потребности на човек :  правят се модификации, вариации на сложност на изпълнение на дадено упражнение. Степента на натоварване се увеличава плавно с времето.

Йога Пилатес позволява както самостоятелно изпълнение на едно упражнение, така и изграждането на комплекси от системно свързани упражнения. Всеки комплекс е с отделна насоченост – за проблемни части, отслабване, и т.н.

И двете системи са достатъчно гъвкави и позволяват работа с помощни уреди. В Студио Дейзи ползваме специални разтегателни Пилатес ленти при някои комплекси упражнения. Работата с такива съоръжения са донесли славата му на интелигентния (щадящ костната система) модерен фитнес метод.

Истински трайни резултати се постигат с постоянна и целенасочена практика, равномерно разпределена във времето, съчетана със здравословен начин на хранене.

Заповядайте при нас!

Йога Пилатес заниманията се провеждат в ж. к. „Младост“ 2, ул. „Св. Киприян“, бл. 236, вх. 1:

Сряда:  от 18.30 до 20.00 часа

Неделя: от 11.00 до 12.30 часа

Йога Шивананда  е интегрална класическа йога по системата на Свами Шивананда. С помощта на йога практики – асани, пранаяма (дихателни упражнения), медитация и релаксация се стремим към здраво тяло , спокоен и концентриран ум, жизненост и вътрешна хармония.

Йога упражненията са подходящи за лечение и превенция на различни здравословни проблеми, чрез редовна практика.

Сутрешна Йога Шивананда за начинаещи:

Вторник: от 9.00 до 10.00 часа

Събота: от 9.00 до 10.00 часа

Преподавател: Маргарита Михайлова, GSM: 0876 574 121

Св. Фотий

Св. Фотий (от гръцкото photos – светлина) е светецът-покровител на всички, които имат светлина в името си. Св. равноапостол Фотий е Цариградски патриарх (умира 6.02.891 година), затова Православната църква почита паметта му на 6 февруари. Патриарх Фотий се борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол, умира в заточение на 6 февруари 891 година. С неговото име и ревностен християнски дух е завинаги свързана и българската история, защото именно патриарх Фотий убеждава Константин Философ да проповядва християнството сред славяните. Той пише изключително ценен исторически документ – това е обширно послание върху християнската вяра и живот, адресирано до българския цар Борис І.

Имен ден празнуват: Фотий, Фотин, Фотина, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светлин, Светльо, Светла, Светлана, Светослав, Светослава и други производни.

Сретение (срещане) Господне

Сретение (срещане) Господне е един от 12-те големи празници в годината и един от четирите празника, посветени на Божията майка – известен е още като Зимна Богородица и Вълча Богородица. Тогава се навършват 40 дни от раждането на Иисус Христос.

Според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога веднага след навършването на 40 дни от рождението му, а майката да принесе в жертва на Бога агне или два гълъба, ако е бедна. Затова Дева Мария донесла Младенеца в Йерусалимския храм и принесла в жертва два гълъба. Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането си децата да бъдат въведени в храма Господен, за да бъдат благословени, а на майките им – до този момент считани за нечисти – да бъде прочетена очистваща молитва. В Йерусалимския храм по онова време живеел благочестивият старец Симеон, на когото от Дух Свети му било обещано, че той няма да види смърт, докато не видят очите му родения от Девица. Когато света Богородица донесла своя младенец в храма, праведният Симеон го прегърнал и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико…“. Това е възторжена молитва, която и до днес се чете в християнските храмове. Заради събитието в храма св. Симеон се нарича също св. Симеон Богоприемец. Според българските народни традиции първите три дни на февруари се наричат Трифонци.

Денят 2 февруари (заради разликата в Григорианския и Юлианския календар – някъде и на 20 януари) е познат също като Петльовден, Петеларовден, Петлешковден, Петловден и Св. Черна, обичай с регионално разпространение. С Петльовден се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира. Празникът е свързан със събирането на кръвния данък по време на турското иго, когато еничарите минавали на този ден и отвеждали най-хубавите и най-здравите момчета. От която къща вземали дете, турците поставяли кървав знак на портата. Тази жестока традиция е наречена кръвен данък. Намерили се обаче умни жени, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците зловещия знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия данък. Ето защо на този ден традицията повелява да се заколи петле или ярка /според пола на детето в къщата/, най-добре от майката или от млад мъж, но не задължително от бащата, като се счита, че по този начин децата ще бъдат защитени от болести.

Свети Трифон

Българската православна църква отрежда деня за почит към паметта на свети Трифон – един от най-славните светци – лечители, живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Заради силната си вяра още от младини бил надарен от Бога с лечителска дарба. Едва на 17 г. той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелил голяма слава. По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян /властвал 249-252/ Трифон е арестуван, подложен е на мъчения и осъден да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал. В народния календар свети Трифон се счита за покровител на лозята. С ПМС 20/1962 г. Денят на св. мчк Трифон, който по това време се отбелязва на 14 февруари, започва да се чества и като Ден на лозаря. С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. денят на св. мчк Трифон се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

Според българските народни традиции първите три дни на февруари се наричат Трифонци: Трифоновден (1 февруари), Сретение господне (2 февруари) и Свети Симеон Богоприимец (3 февруари). Последните два дни са свързани с въвеждането четиридесет дни след раждането на Исус Христос в храма от св. Симеон, а в народната традиция те се почитат в чест на вълците, които раждат малките си през този период.