Димитър Талев

Posted by Mariana57on 01.09.2022

На днешния ден е роден един от най-великите наши писатели – Димитър Талев, (1 септември 1898 г., г. Прилеп, Османски халифат, 20 октомври 1966 г., г. София, Народна република България)

Автор е на Преспанската тетралогия – „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“, на романа „Самуил, цар български“, на биографични книги за за Братя Миладинови, Паисий Хилендарски, Гоце Делчев,

на повести и разкази.

По време на комунистическите репресии срещу македонските българи, (между 1944 и 1958 г.), застава твърдо на страната на истината и ревностно отстоява българския национален дух и зова на кръвта на македонските българи, за което е изпращан в затвори, концентрационни лагери и принудителни изселвания.

Едва през 60-те години на ХХ век е реабилитиран и отново заема своето място в Пантеона на безсмъртните български писатели.

******

И няколко подбрани афоризми от великия писател:

“Човек не бива и не може да живее само за себе си.“

“Което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го с душата си.”

“Во секо нещо требва да има чест и човещина.“

“Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.“

“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”

“Народът в тъмна тъмнина. Ама ние сме в чужда държава… Това знайме ние за робство и тегло. Сега, виж ти… Свой насилва своя, мъчи го, ограбва го.”

“Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”

 

Comments are Closed