Нови книги в библиотеката – Езотерика. Духовни учения

Нови книги в библиотеката – История

III място за Добрил Топалов на шпага

Младият възпитанк на Клуба по фехтовка Добрил Топалов спечели III място на държавното първенство по шпага за деца до 11 години. 

Клуб по фехтовка

Клубът по фехтовка набира деца до 16 години.

Треньор: Мартин Христов, тел. 088 81 91 226.

Тренировки: Понеделник и четвъртък от 17:00 до 18:00 часа;

                      Неделя от 09:00 до 10:00 часа.

Детска танцова група

Набира момичета от 4 до 12 години.

Преподаваната модерна, жанрова и характерна хореография възпитава и развива в момичетата:

➤ Тяхната красота, грация и естетика;

➤ Първи стъпки в балета;

➤ Уникални двигателни умения;

➤ Танцова техника;

➤ Обшо интелектуално развитие;

➤ Координация в пространството;

➤ Артистизъм;

➤ Усет към красивото.

Ръководител: Виктория Стоянова, тел. 0884 71 68 17.

Репетиции: Вторник от 18:00 до 19:00 часа;

                    Неделя от 17:00 до 18:30 часа.

Спортен клуб Шинкиокушин карате

Тренировки: Вторник и четвъртък от 18.00 часа.

Треньор: Семпай Димитър Димов I-ви дан, тел. 088 90 20 866

Читалището временно спира работа до края на извънредното положение

Във връзка с въведеното извънредно положение и издадени заповеди на Министъра на здравеопазването, които са приложени временно, спираме работа. Извиняваме се много на всички наши членове, читатели, посетители, участници в курове и школи, преподаватели и инструктори за причиненото неудобство и им пожелаваме да бъдат здрави и да спазват нужните мерки по време на извънредноито положение.

Заповед РД-01-124 за въвеждане на противоепидемични мерки

Заповед РД-01-131 за допълнение на Заповед РД-01-124

Заповед РД-01-139 за изменение на Заповед РД-01-124 и допълнение на Заповед РД-01-131

Заповед РД-01-143

120 г. от рождението на Веса Паспалеева

Веса Паспалеева е псевдоним на Веселина Владимирова Караманова, българска детска поетеса, писателка и драматург. Тя е една от известните български поетеси, свързала творчеството си с детската аудитория. Родена е на 3-ти март 1900г. Веса Паспалеева е от известна възрожденска фамилия. Майка й, Пенка Караманова, е родолюбива котленка. Баща й – Владимир Алексов, завършва първия випуск на Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София, а после – право в Швейцария.През 1919 година Паспалеева завършва гимназия в родния си град. Нейна преподавателка по литература е Елисавета Белчева – Багряна. След това следва славянска филология в Софийския университет. Таланта й на детска авторка открива големият наш белетрист и общественик Антон Страшимиров. Основни теми в книгите й, които са над 60, са другарството и обичта, трудолюбието, ученолюбието и обичта към родината.

Най-многобройни и с открояваща се поетична сила са стихотворенията на Веса Паспалеева за детския свят и из детския свят. Тя пише за всичко онова, което вълнува и интересува детето, за всичко, до което се докосва неговият поглед: за чувствата му към близките, за веселите игри и немирства, за възторжените желания и стремежи, открива им прелестите на годишните сезони, радостта от първия учебен ден. В произведенията си поетесата успява мъдро и тактично да внуши една идея, да даде добър съвет, да пробуди светли чувства и високи добродетели.

За първи път печата стихотворения през 1919 година в списание “Чернозем”. По-късно обнародва детски творби в списание “Детска радост”. От 1924-а започва да сътрудничи на списанията “Светулка”, “Детски свят”, “Другарче”, “Росица”, “Кладенче” и други. След 9-ти септември 1944 година продължава да пише за детски издания – списанията “Славейче”, “Дружинка”, “Пламъче”, “Въздържателче”, “Огнище”, “Детско здраве”, “Жената днес”, “Славяни”; вестниците “Септемврийче”, “Другарче”, “Родни простори”, “Вестник за жената”, “Литуратурен фронт” и др.

Нейни стихосбирки за деца се появяват от 1929 г., а детските й пиески – от 1932 г. Издава първата си книга “Великденчета” (1928). Оттогава, почти половин век, тя посвещава таланта си на детската литература. С нейните произведения израстват няколко поколения. Други популярни книги на писателката са: “Веселият таралеж” (1938), “Бащина земя” (1942), “Мързеливите шопи” (1943), “Папагалчето Макси” (1944) и много други. В историята на българската литература Веса Паспалеева има незаменимо място в детската ни литература, редом с Ран Босилек, Елин Пелин, Дора Габе, Асен Разцветников и Стубел.

Стихотворенията и песничките по стихове на Веса Паспалеева се знаят наизуст от няколко поколения деца преди още да могат да четат. Те са емоционално обагрени, звънки и мелодични, проникнати от бодър и жизнерадостен хумор. Такива творби може да създаде само перото на човек, роден детски поет. Затова казваме, че Веса Паспалеева е поетеса на българските деца.

Уроци по народно пеене

Уважаеми родители,

Имаме удоволствието да предложим на Вашите деца уроци по народно пеене.

Преподавател е г-жа Виктория Мирина.

Очакваме Ви в Народно читалище Джон Атанасов на адрес:
София, ж.к. Младост 2, бл. 236 между вх. 3 и вх. 4 срещу последната спирка на автобус 306!

Заниманията са всяка събота от 09:00 до 13:00 часа.

Патологични разкази

„Патологичните разкази“ най-после изплуваха от ъндърграунда в книжно тяло. Авторът е щастлив, а „широките читателски маси“ имат повод за тревога. „Крайни“, „подтискащи“, „извратени“, „ужасни“… – вече чувам воплите на потресения читател. И той несъмнено е прав. Разказите на Боян Начев наистина са крайни, подтискащи и ужасни. И тъкмо затова са толкова достоверни. Изкуството – според марксическата мантра (Тодор Павлов ли беше авторът й, кой ли?) е субективно отражение на обективната действителност. Впрочем що се отнася до „Патологичните разкази“, по-скоро бих обърнал словореда – обективно отражение на субективната действителност… Но както и да е, тук нека си запазим симпатичната фраза „обективна действителност“ – най-малкото в чест на геройски загиналия на Витоша поет-полковник-пенсионер-марксист Зефир Трендафилов.

„Troppo vero“, възкликнал папа Инокентий 10, когато за пръв път видял портрета си, рисуван от Веласкес. Ето, в галерията от портрети на „обективната действителност“ – изнасилена, обезобразена, още негримирана за погребение, въобще такава, каквато я изхвърли на пътя косматият челичен пестник на комунизЪма –  „Патологичните разкази“ са… „troppo vero“.  Боян прониква дълбоко под епидермиса чрез една ужасна и все пак увлекателна, фантастична и въпреки това достоверна, цветисто точна в детайлите и същевременно символична дисекция чак до самото сърце – черната меса на лишените от Бог, душа и смисъл „обществено-икономически отношения“. В този ред на мисли „Патологичните разкази“ не са толкова патологични, колкото патоанатомични. Авторът е надмогнал жанра на плитката битовистична трагикомедия, така характерен за българското изкуство; с един почти хулигански, но честен жест е раздрал ковьорчето на бюргерското лустро и е разголил мерзостта на вампирясалата блудница. Съболезнования, клети читателю, предстои ти сблъсък с една „обективна действителност“, загубила човешкото си съдържание и органически несъвместима с Доброто; в нея то може да оцелее само чрез митологични, обитаващи пограничните й измерения юродиви (Небесния Гмурец); или, погребано в кенефа на Дърводелеца, в гърдите на Микел Холандеца, а може би шифровано и в любовта на революционния кухненски робот Пепи Отвертката, да шепне чрез отвращението и състраданието, сподавени от автора между редовете…

С едно последно намигване към партийно-класовата реторика ще определя Боян (бидейки негов приятел, а и, смея да кажа, познавач) като „автентичен певец на класовата борба“. Певец от името на най-онеправданата и най-малобройна „класа“, тази на творческите аристократични натури, които отказват „съглашателство“ с мира сего. По природа антагонистични спрямо пошлостта, простащината, тиранията и фалша, те са особено непримирими (държа със специална наслада да подчертая) спрямо „авангарда“ – класата на пролетариата и производните му необуржоазни парвенюта.

Ясен Иванчев