Православен календар

Св. Фотий

Posted by adminon 06.02.2020

Св. Фотий (от гръцкото photos – светлина) е светецът-покровител на всички, които имат светлина в името си. Св. равноапостол Фотий е Цариградски патриарх (умира 6.02.891 година), затова Православната църква почита паметта му на 6 февруари. Патриарх Фотий се борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол, умира в заточение на 6 февруари 891 година. С неговото име и ревностен християнски дух е завинаги свързана и българската история, защото именно патриарх Фотий убеждава Константин Философ да проповядва християнството сред славяните. Той пише изключително ценен исторически документ – това е обширно послание върху християнската вяра и живот, адресирано до българския цар Борис І.

 

Имен ден празнуват: Фотий, Фотин, Фотина, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светлин, Светльо, Светла, Светлана, Светослав, Светослава и други производни.

Свети Трифон

Posted by adminon 01.02.2020

Българската православна църква отрежда деня за почит към паметта на свети Трифон – един от най-славните светци – лечители, живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Заради силната си вяра още от младини бил надарен от Бога с лечителска дарба. Едва на 17 г. той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелил голяма слава. По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян /властвал 249-252/ Трифон е арестуван, подложен е на мъчения и осъден да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал. В народния календар свети Трифон се счита за покровител на лозята. С ПМС 20/1962 г. Денят на св. мчк Трифон, който по това време се отбелязва на 14 февруари, започва да се чества и като Ден на лозаря. С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. денят на св. мчк Трифон се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

 

Според българските народни традиции първите три дни на февруари се наричат Трифонци: Трифоновден (1 февруари), Сретение господне (2 февруари) и Свети Симеон Богоприимец (3 февруари). Последните два дни са свързани с въвеждането четиридесет дни след раждането на Исус Христос в храма от св. Симеон, а в народната традиция те се почитат в чест на вълците, които раждат малките си през този период.

Свети Григорий Богослов

Posted by adminon 25.01.2020

Православната църква почита на този ден паметта на Свети Григорий Богослов, Назианзин, архиепископ Константинополски.

Св. Григорий е роден от Арианз селище при гр. Назианз, Кападокийска област. Бил син на епископ св. Григорий Назиански и майка св. Нона. Учил заедно със св. Василий Велики в Атина. Църквата го почита като един от големите богослови, писател и поет. Като архиепископ ръководил църквата в Цариград 12 години и се оттеглил в Назианз, дето и починал в 390 година на 80 години.

Свети Григорий, св. Василий Велики и брат му св. Григорий Нисийски образуват тризвездието на „тримата Кападокийци“. Св. Григорий е майстор на словото и на стихотворната реч. Сведения за неговия живот ни дават не само писанията на св. Василий Велики и блажени Йероним, но и неговите собствени трудове, особено писмата и автобиографичнирв му стихове.

На 25 януари имен ден празнуват всички, които носят името Григор (означава „който бди“ или „григорос“, което значи „бърз“), Гриша, Григорена.

Свети Атанасий и Кирил Александрийски. Атанасовден

Posted by adminon 18.01.2020

Атанасий Велики е роден през 295 г. На 23 годишна възраст е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това придобива епископски сан. Като епископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г. В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай,

лято!“ Затова и празникът е известен и като Среди зима. Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на

болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се

вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, люлеят се, пеят, играят хора.

Църквата чества Св. Атанасий два пъти – в деня на смъртта му – 2

май, съвместно със Св. цар Борис, и на 18 януари (Атанасовден)

– съвместно със св. Кирил Александрийски.

Свети Антоний. Антоновден

Posted by adminon 17.01.2020

Православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. Антоний Велики е роден около 251 година след Христа в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора,с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. Старите българи си представяли, че живеят двама братя близнаци, ковачите Антон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

Имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тони, Тончо, Донка.

Света Татяна

Posted by adminon 12.01.2020

На 12 януари православната църква почитта паметта на великомъченица света Татяна. Татяна се родила в Рим в семейството на знатни родители. Баща й, който три пъти бил консул, бил таен християнин и се отличавал с богобоязливост. Той възпитал дъщеря си в благочестие и страх Божий и я научил на Божественото писание. Когато света Татяна достигнала пълнолетие, тя пожелала да прекара живота си в детство и целомъдрие.

Но, римският император я принудил да направи жертвоприношение в храма на Аполон. Татяна изповядвала християнската вяра и отказала да се подчини, паднала на колене и започнала да се моли на Бог – силата на искрените й думи счупи статуята на хиляди парчета. Последвали жестоки изтезания, с които искали да я принудят да се отрече от Христа. Но всеки ден когато мъчителите й идва ли отново, тя намира Татяна здрава и несъкрушима – тя не спирала да се моли на Бог да им прости и да отвори очите им за Него. Чудото потресло римските войници и те паднали на колене, разкаяли се и я помолили да им прости.

Императорът се разгневил още повече е повече – посякъл войниците си, а Татяна хвърлил на изгладнели лъвове, но дори те не я докоснали, а започнали да се галят в нозете й. Най-накрая заповядал да бъде обезглавена. Заради нечовешките мъчения, на които е подложена, църквата я канонизира като света великомъченица Татяна.

Свети Йоан Кръстител. Ивановден

Posted by adminon 07.01.2020

На този ден имен ден празнуват: Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Иво, Калоян, Йото, Йоана, Йоанка, Жана, Ваньо, Ваня.

Чества се паметта на Свети Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, кръстителя на Иисус. Наречен е още „Предтеча“, защото е вървял преди Христос и е подготвял хората за неговото рождение.

В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената, на предния ден, вода. Периодът на „мръсните“ дни е завършил и всеки обръща поглед напред към доброто, здравето, берекета и щастливия живот.

Самият ден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през миналата година. Кумът, който е венчал или кръщавал новородените, приготвя дарове и специален обреден хляб (обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец), с които се посреща младото семейство. Младите отиват в дома на кума, но и те носят дарове, хляб, баница и печена кокошка. Празникът е в чест към кума, който е утвърдил брак и е дал име на децата.

Традиция е да се посетят и именниците, като някои райони има обичай да бъдат ритулно къпани в реката, а който не желае да го къпят, трябвало да се откупи, но задължително го пръскат с вода за здраве.

Свето Богоявление. Йордановден

Posted by adminon 06.01.2020

Днес празнуват имен ден: Йордан, Йорданка, Богдан, Богдана, Данчо, Дана, Найден.

Богоявление – Йордановден – е третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!“ Оттук и названието на празника – Богоявление.

Празникът има различни имена в страната – Кръстовден, Водици, Водокръщи и други. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.

Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.

Св. Василий Велики. Васильовден

Posted by adminon 01.01.2020

На този ден именници са Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa, Веско.

На 1 януари църквата почита големият светец на християнството св. Василий Велики – един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. На него принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на христовия закон за любовта и прошката.

Василий е роден през 330 г. в град Кесария (Кападокия), в знатно ромейско семейство. Богат, многолюден и уважаван бил неговият род. Близките му вярвали в

Бог, правили много добрини на хората. Самият Василий кат одете бил невероятно

умен и надарен. Обучавал се в най-елитните училища, петнадесет години учил в Атина. Преподавал в родния си край красноречие.

На 30 години с приятелството и подкрепата на св. Григорий Богослов се отдал на съзерцание и бил кръстен в река Йордан. Завърнал се, за да помогне за организирането на църква в Кесария. Още преди да стане епископ, добила известност неговата Василияда – цяло селище от благотворителни заведения за бедни, истински град на милосърдието и вярата.

За неговата смърт е запазен следният разказ: Когато легнал на смъртния си одър, св. Василий, който през целия си живот непрекъснато боледувал, извикал еврейския лекар Йосиф, който имал способността да предвижда смъртта на своите тежко болни пациенти. Йосиф казал на близките на светеца, че ще умре същия ден.

Св. Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти, но никакви доводи на св. Василий не помогнали за неговото обръщане към истинската вяра. Св. Василий горещо се помолил на Бога да продължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина. И Бог чул молбата му. Той извършил последната си литургия и кръстил лекаря Йосиф.

Същият ден вечерта на 1 януари 379 г. той умрял на 50 години. Смъртта на св. Василий Велики предизвикала дълбока печал у всички християни, юдеи и езичници, на които той сторил много добрини през живота си.

Днес се празнува Света Анна

Posted by adminon 09.12.2011

На 9 декември православната църква отбелязва зачатието на Богородица от нейната майка – Света Анна.

Според Протоевангелието на Яков праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени и всеотдайни, че най-накрая той се смилил над тях и изпълнил молбата им. Един ден, докато Анна работела в градината, при нея се явил ангел и казал: “Анно, ще родиш дъщеря и ще я наречеш Мария!”. След девет месеца – на 8 септември, се родила бъдещата майка на Иисус.

В народните обичаи денят е свързан и с поврата в природата и новото начало. Според обичая момите засяват в плитък съд, обикновен ново гърне, пшеница с вода и наричат: ако до Васильовден покълне, момичето ще се омъжи през годината.

Св. Анна е смятана за закрилница на семейството и майчинството, на девиците и вдовиците.

Според фолклора в нощта срещу празника Анино зачатие най-силно “хващат” заклинанията, прокобите и магиите. Тогава магьосници, вещици и врачки правят заклинания за раздяла, болест и смърт. Затова и строго се спазват различните забрани: жените не трябва да работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, го отвличат.

Анна е латинска форма на староеврейското Hannah – “благодат”.

Имен ден днес празнуват: Анна, Ана, Анка, Анко, Ани, Янко, Янка.