Свето Богоявление. Йордановден

Днес празнуват имен ден: Йордан, Йорданка, Богдан, Богдана, Данчо, Дана, Найден.

Богоявление – Йордановден – е третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!“ Оттук и названието на празника – Богоявление.

Празникът има различни имена в страната – Кръстовден, Водици, Водокръщи и други. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.

Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.

Св. Василий Велики. Васильовден

На този ден именници са Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa, Веско.

На 1 януари църквата почита големият светец на християнството св. Василий Велики – един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. На него принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на христовия закон за любовта и прошката.

Василий е роден през 330 г. в град Кесария (Кападокия), в знатно ромейско семейство. Богат, многолюден и уважаван бил неговият род. Близките му вярвали в

Бог, правили много добрини на хората. Самият Василий кат одете бил невероятно

умен и надарен. Обучавал се в най-елитните училища, петнадесет години учил в Атина. Преподавал в родния си край красноречие.

На 30 години с приятелството и подкрепата на св. Григорий Богослов се отдал на съзерцание и бил кръстен в река Йордан. Завърнал се, за да помогне за организирането на църква в Кесария. Още преди да стане епископ, добила известност неговата Василияда – цяло селище от благотворителни заведения за бедни, истински град на милосърдието и вярата.

За неговата смърт е запазен следният разказ: Когато легнал на смъртния си одър, св. Василий, който през целия си живот непрекъснато боледувал, извикал еврейския лекар Йосиф, който имал способността да предвижда смъртта на своите тежко болни пациенти. Йосиф казал на близките на светеца, че ще умре същия ден.

Св. Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти, но никакви доводи на св. Василий не помогнали за неговото обръщане към истинската вяра. Св. Василий горещо се помолил на Бога да продължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина. И Бог чул молбата му. Той извършил последната си литургия и кръстил лекаря Йосиф.

Същият ден вечерта на 1 януари 379 г. той умрял на 50 години. Смъртта на св. Василий Велики предизвикала дълбока печал у всички християни, юдеи и езичници, на които той сторил много добрини през живота си.

Тае Бо школа

Терминът Тае Бо се състои от две думи „Тае”, което на корейски означава крак и е свързан с ритниците, движения за долната част на тялото и „Бо”- съкратено от „box”, идва от бокса и се отнася за комбинациите за горната част на тялото – ударите.

Тае Бо е комбинация от бойни изкуства и аеробика.

Хореографията включва удари, ритници и аеробни стъпки, на фона на ритмична музика.

Нова зала

На 01 ноември 2013 година в присъствието на кмета на район Младост – д-р Авджиева, се откри новата основно ремонтирана и оборудвана зала на Народно читалище „Джон Атанасов“. Тя се намира в ж.к. Младост 2, между входове 3 и 4 на бл. 236 срещу последната спирка на автобус 306. Залата е с площ над 300 кв. м и разполага с над 100 седящи места. Има отлично обзаведени и две съблекални съответно за мъже и за жени. Целия комплекс е напълно достъпен и за хора в неравностойно положение. Залата е подходяща за провеждане на събрания, конференции, срещи, беседи, театрални постановки и прожектиране на филми. В нея могат да се водят лектории и да се правят изложби и концерти.
В залата се провеждат заниманията на школите на Народно читалище „Джон Атанасов“ по балет, модерни танци, народни танци, таекуондо и пилатес.

Вътрешен изглед от залата благодарение на Google!

Проект: В зората на европейската цивилизация – 8 хил. години живот на територията на София

В източната част на София (Район Слатина, Столична община) се намират останките на едно от най-големите неолитни селища в Западна България и на Балканския полуостров – регистриран културен пласт с дебелина до 3 м на около 80 дка площ.
През годините селището е подложено на различни разрушения – в нач. на 30-те год. на ХХ в. то е прорязано от изкоп за околовръстна железопътна линия, през 50-те години през него преминават няколко дълбоки канал-колекторни и водопроводни изкопа, в края на 70-те, при строителството на спортен комплекс, цялата югоизточна част (югоизточно от околовръстната линия) е унищожена. През 1978 г. западната периферия на селището е нарушена от изкопи за топлопровод, а през 1985 г. северната периферия е прорязана от широк изкоп за трамвайна линия с посока изток – запад. Тогава са и проведени спасителни разкопки на една малка част – ок. 2 дка. Върху територията на селището има няколко масивни сгради, предимно в периферията и няколко по-леки постройки, които не засягат културния пласт в дълбочина.
При разкопките от 1985 г. е открито огромно за периода си и сравнително много добре запазено раннонеолитно жилище – уникално откритие не само за България, а и за раннонеолитната култура в Югоизточна Европа. То е много сериозен източник на информация за различни страни от живота на най-древното население на територията на столицата – социална структура, поминък и бит, обществени отношения, културни особености и т.н.
Настоящият проект е насочен към популяризиране, експониране и социализация на неолитното селище в Слатина. Важна негова задача е провеждането на археологически разкопки да започне отново след толкова голямо прекъсване.
Основните дейности по проекта са свързани с археологическото проучване на обекта. Разкопките ще се ръководят от проф. д.и.н. Васил Николов, проучвал паметника и в предишните сезони. Един от най-важните пунктове на проекта е изготвянето на концепция за проучване и опазване на археологическата недвижима културна ценност. Предвижда се изработването на проект за изграждането на реконструкция на жилището (М 1:1), в която ще бъде пресъздаден бита на хората от тази епоха така, както е било в момента на унищожението му. Резултатите от проведените до момента археологически проучвания дават сериозно основание да се изследват градоустройствените възможности и да се защити тезата за цялостна реконструкция на неолитно жилище, експонирането на негов макет върху територията на археологическия обект в М 1:1 и социализация на въпросния обем. Това би било сериозно професионално предизвикателство, още повече когато става въпрос за епохата на неолита. Също така ще се подготви изложба, пресконференция и ще се отпечатат брошури за информационната цел на проекта. С оглед на по-доброто вписване в околното пространство, проектът предвижда поставянето на информационни табла по цялото протежение на оградата към бул. «Шипченски проход».
Реализирането на проекта ще спомогне за по-широк достъп до информация за материалната култура от този непознат за повечето хора исторически период, тъй като до сега акцентът се поставя върху паметниците от римския и средновековния периоди от развитието на столицата. Неговата мисия е тясно свързана с основните цели и приоритети на Програма „Култура”, особено с кандидатурата на София за културна столица на Европа през 2019 г., тъй като се акцентира върху древността на селището (8 хиляди години), намиращо се на територията на столицата.

Звуци и рими

180 г. от рождението на Едуар Мане

Едуар Мане (на френски: Édouard Manet) е френски художник импресионист.

Роден е в Париж. Син е на Огюст Мане, който бил чиновник в министерството на правосъдието и Йожени Дезире Фурние -дъщеря на дипломат и кръщелница на маршал Бернадот. Мане имал знатен произход и образовани родители, но при цялото му уважение към тях, той упорито се съпротивлявал на желанието им да направи кариера като юрист.

През 1839 г. Едуар Мане бил изпратен в пансион, а между 1844-1848 учил в колежа Ролен, където се запознал с Антон Пруст.

Между 1850 и 1856, след като не го приемат в армията, Мане учи при художника Томас Кутюр. Мане прекарал при него 6 години в изучаване на законите на композицията и рисуването. В свободното си време, копира платната на старите майстори в Лувъра. Мане посещава Германия, Италия и Нидерландия, Испания, Англия. През това време особено влияние му оказват картините на нидерландския художник Франс Халс и испанците Диего Веласкес и Франсиско Гоя.

Първото му значимо платно е „Любител на абсента“ 1858 г. Една от най-известните картини на Мане е „Закуска на тревата“. Парижкият салон отказва да я покаже, но той я излага в Салона на отхвърлените през 1863 г. Изобразените на нея облечени мъже и голи жени били твърде дръзки за времето си. Мане бил много обиден и огорчен от реакцията към платното му. В средите на художниците било прието, с цел усъвършенстване на майсторството им, да се копират платна на великите художници, като всеки ги интерпретира по свой начин. Веласкес, който бил един от моделите за подражание на Мане, често копирал платна на Тициан.

Групата хора, представена в „Закуска на тревата“ била почти напълно заимстваната от картината на Рафаело -„Съдът на Парис“. Друга негова известна картина, чиято идея е взаимствана от Тициановите Венери е „Олимпия“, отново отречена от журито на Парижкия салон. Това платно потресло френското общество, но станала единствената картина, която всички искали да видят. Около нея се събирали толкова големи тълпи от хора, че се наложило да поставят двама пазачи, които да внасят ред.

Continue Reading →

140 г. от рождението на Гоце Делчев

Георги (Гоце) Николов Делчев (изписване до 1945 година Гоце Дѣлчевъ) е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален герой в България и Република Македония.

Ранни години

Роден e в Кукуш през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви, като неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви също са революционери от ВМОРО. Завършва българска екзархийска прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

През 1891 година постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен само месец преди дипломирането му. В резултат той решава да се бори за свободата на Македония, като за изграждането на революционна организация смята да използва вече изградената образователна мрежа на Българската екзархия. През есента на 1894 година е назначен за екзархийски учител в Щип, където учителства до 1896 година.

Революционна дейност

В Щип Гоце Делчев се среща повторно с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. През това време организира пограничните пунктове на организацията в Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и др. и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските Македоно-Одрински революционни комитети, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи.

Continue Reading →

130 г. от рождението на Алън Милн

Алън Александър Милн (на английски: Alan Alexander Milne), познат като А. А. Милн, е английски писател, известен с книгите си за говорещото плюшено мече Мечо Пух и с много детски стихотворения, някои от които също са за Мечо Пух и неговите приятели.

Биография

Милн е роден в Шотландия на 18 януари 1882 година, но израства в Лондон, в частното училище на баща си Джон Вайн Милн. Един от учителите му в детството е Хърбърт Уелс. Учи в Уестминстърското училище и в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, където получава стипендия по математика. Докато е там, публикува в студентското списание „Гранта“. Милн става сътрудник, а по-късно и помощник-редактор в хумористичното британско списание „Пънч“ .

Синът му Кристофър Робин Милн е роден през 1920 г.

Милн участва във I световна война с Британската армия, но след войната пише осъдителна статия под заглавие „Мир с чест“ (Peace with Honour, 1934 г.) (което донякъде оттегля през 1940 г. с „Война с чест“ (War with Honour).

Умира на 31 януари 1956 г. в Хартфилд, Съсекс, Англия.

Милн е сред най-видните критици на П. Г. Удхаус. Когато Удхаус е заловен от нацистите в окупирана Франция, той е пратен в Германия и излежава едногодишна присъда. След това започва излъчването на хумористично радиопредаване относно интернирането си, което се излъчва от Берлин. Макар обект на хумора му да са нацистите, той е критикуван от Милн за този своего рода акт на измяна спрямо родината, чрез своеобразното съюзяване с окупаторите. В отговор Удхаус пише в по-късни свои работи пародии на поеми за Кристофър Робин.

Continue Reading →

390 г. от рождението на Жан-Батист Молиер (1622–1673)

Жан-Батист Поклен (на френски: Jean-Baptiste Poquelin), сценично име Молиер (на френски: Molière), е френски драматург, режисьор и актьор, един от майсторите на комичната сатира. Считан е за душата на Комедѝ франсез (Френската комедия), която съчетава елементи на италианската Комедия дел арте с изящността и чувствителността на френския хумор. Сатирата на Молиер често привлича критиката на моралистите и най-вече на римокатолическата църква заради неговоте атаки срещу религиозните лицемери и двуличници. Някои от творбите му дори са забранени.

Ранни години

Жан-Батист Поклен е роден в Париж на 15 януари 1622 г. като първороден син в семейството на Мари Кресе и Жан Поклен. Бащата произхожда от род на търговци-тапицери, заможни потомствени буржоа, чиято състоятелност стига дотам, че бащата на Молиер купува титлата придворен тапицер и я завещава на сина си.[3] Титлата изисква само 3 месеца работа и 1200 ливри първоначална цена, като осигурява 300 ливри на година на притежателя си.

Завършва Клермонския колеж (1640 г.) и заминава за Орлеан, за да следва право. Напуска училище след 2 години и работи като юрист. След кратка и неособено успешна адвокатска кариера основава с група млади хора, любители на сцената, свой театър през 1643 година, който нарича „Блестящият театър“ (L’Illustre Théâtre ) с 630 ливри. Става директор на трупа, но след двегодишни усилия театърът приключва с дългове (основно от наем) през 1645 г., за които Молиер престоява в затвора 24 часа, откъдето го спасява или баща му, или любовникът на член от трупата (тази подробност остава неизяснена). По това време той заменя фамилилното си име от Поклен на Молиер, най-вероятно за да спести срама на баща си. Молиер не се отчайва и с няколко от останалите артисти сформират нова група и се присъединяват към пътуващ провинциален театър. В продължение на 13 години (1645-1658) той пътува из Франция, водейки несигурния живот на странстващ артист. По време на странстването той се среща с десетки различни хора, които обезсмъртява в комедиите си. По това време той пише за нуждите на трупата първите си оригинални пиеси, повечето от които не са се запазили. Съхранени са само „Ревността на Барбуйе“ (La jalousie du Barbouillé) и „Летящият лекар“ (Le médécin volant), като не може да се докаже със сигурност, че те са принадлежност на Молиер. Continue Reading →