Димитър Талев (1 септември 1898 г. – 29 октомври 1966 г.)

Роден гр. Прилеп – днес в Северна Македония. Завършва гимназия в Битоля. Следва медицина и философия в Загреб и Виена. Завършва славянска филология в Софийския университет.

Главен редактор и директор на в. „Македония“ – орган на дясното крило на Вътрешната македонска революционна организация. Редактор на в. „Зора”. Задържан е през октомври 1944 г. в Софийския централен затвор за прояви на великобългарски шовинизъм, въдворен по-късно в лагер в село Бобовдол до август 1945 г. Отново е арестуван през октомври 1947 г., тежко болен е въдворен в рудник „Куциан“ в мини „Перник“ и изселен със семейството си в Луковит. В края на 50-те и началото на 60-те Талев е реабилитиран напълно, като се посвещава на свободна писателска практика.

Автор е на романа „Усилни години“ в три части, който е първото свидетелство за обвързаността на писателя с илинденската проблематика; тетралогията „Железният светилник“ („Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“), която излиза едва през 1966 г. е първият в българската литература романов епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско-преображенското въстание, изобразено като исторически закономерен, неизбежен етап от Българското национално възраждане и национално-демократична революция.

От 1956 до началото на 1960 г. Талев осъществява дълголетния си замисъл за разгърнато епическо повествование – написва и издава „Самуил, цар български“, тритомен роман-летопис за края на Първата българска държава. През 1954 г. под заглавие „Кипровец въстана“ излиза повестта „Въстанието в Чипровец“, написана през 1948 г. – своеобразна панорама на Чипровското въстание. През 1962 г. са издадени историческата повест за Братя Миладинови „Братята от Струга“ и романа за Паисий Хилендарски „Хилендарският монах“. През 1962 г. излиза сборникът „Разкази. Повести“, в който Талев е събрал разкази, писани през съответния период подредени в разделите: „Някогашни люде“, „Легенди“ и „Случки“. Произведенията на Талев са преведени на около 20 езика, между които английски, арменски, литовски, немски, полски, румънски, руски, турски, унгарски, френски, чешки и японски език.

Талев е отличен със званията „Заслужил деятел на културата“ (1963), „Народен деятел на културата“ (1966 г.), избран е за член на Управителния съвет на СБП, става лауреат на Димитровска награда за 1959 г. Избран е за народен представител в 5-ото Народно събрание през 1966 г. През 2016 г. Димитър Талев е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на община Луковит“.

Димитър Талев умира на 29 октомври 1966 г.