150 г. от смъртта на Константин Миладинов

Константин Христов Миладинов е български поет от Македония, роден около 1830 г. в Струга.

Биография

Син на майстора грънчар Христо Миладинов и е брат на Димитър Миладинов и Наум Миладинов. Отначало учи при брат си Димитър в Струга, Охрид и Кукуш, след това в гръцката гимназия в Янина (1844–1847). Известно време (1847–1849) учителства в село Търново, Битолско. Следва и завършва гръцка филология в университета в Атина (1849–1852). След това е учител в Магарево, Битолско. През 1856 г. заминава за Одеса. Продължава образованието си като волнослушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет, където се сближава с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Васил Попович, Райко Жинзифов, Константин Станишев, Сава Филаретов и други от учещите там българи. Основава Българската дружина Братски труд“ (1859) в чийто едноименен орган публикува стихотворения. В Москва обработва събраните в Македония народни песни и др. фолклорен материал. Поддържа връзки и с Раковски. Сътрудничи на сп. „Братски труд“, „Български книжици“, в. „Дунавски лебед“ и др. и подготвя сборника с български народни песни, в който влизат събираните заедно с брат му фолклорни материали, както и такива, които Димитър и други българи продължават да му изпращат. Междувременно пише писмо на Георги Раковски за предстоящата книга, в което се казва:

„Но молям Вас, огласите, кои изпратих да ги раздадите со честниот ваш лист, споминвеещем нещо за песните и особено за западните во Македония болгари. Во огласот ми Македония назвах Западна Болгария (как и требит да се викат), защо во Беч (Виена) гърците се разпоряжват сос нас како со овци. Тие Македония сакает гърцка земя и не может даже да разберат како можит да не йе гърцка. А тамошните повике од два милиона болгаре що ке ги сториме? Неужели уще болгарите ке бидет овци, а неколку гърци да ни бидет овчари? Поминаха тие времина, а гърците ке си останат само со сладкиот им сон. Песните мислям да се раздадат многу мегю Българско и затова и цената определих неголема.“ Continue Reading →

140 г. от рождението на Йордан Иванов

Академик Йордан Иванов Николов е български литературен историк, археолог, фолклорист и един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура.

Биография

Йордан Иванов произхожда от занаятчийско семейство от Кюстендил, баща му е мутафчия, а дядо му – свещеник. Тук получава средното си образование. Продължава образованието си във Висшето училище в София (във втория му випуск), където през 1892 г. завършва с отличие славянска филология. Негови учители са изтъкнати бългаски учени като Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др. През следващите две години – 1892-1894 г. – специализира в Университета в гр. Лозана, където изучава литература на романските народи, латински език и палеография и усвоява основно френски език. До 1898 г. е гимназиален учител по български и френски език и литература в Сливен. Лектор по френски език във Висшето училище в София (1899-1906)

През 1906-8 г. Иванов е секретар на Българското Търговско представителство в Солун и това му дава възможност да пътува из южна Македония и Атонските манастири. От 1909 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

В 1911 е избран за редовен доцент в Софийския университет, в 1925 г. – редовен професор и титуляр на Катедрата по българска литература, на която длъжност остава до 1942 г., когато напуска университета поради пределна възраст. Continue Reading →

80 г. от рождението на Умберто Еко

Умберто Еко (на италиански Umberto Eco) е италиански писател, философ-семиотик и медиевист, най-известен със своите романи и есета.

Умберто Еко е роден през 1932 в Алесандрия в италианската провинция Пиемонт. Баща му е счетоводител и е мобилизиран по време на войните през 30-те и 40-те години. По време на Втората световна война Умберто Еко и майка му Джована живеят в малко планинско село. След войната той учи средновековна философия и литература в университета в Торино и през 1954 защитава докторска дисертация върху Тома Аквински.

През следващите години Умберто Еко работи като културен редактор в RAI, където се сприятелява с група авангардни художници, музиканти и писатели. През 1956 публикува първата си книга „Il Problema Estetico di San Tommaso“, разширение на докторската му дисертация, и започва да преподава в университета в Торино. След 1964 преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 става професор в Болонския университет.

Doctor honoris causa

От 1985, Умберто Еко е бил награден с над 30 хонорарни докторати от различни академични институции по света като Университета в Одеса (1986), Нова Сорбона (1989), Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1990), Буенос Айрес (1994), Санта Клара (1996), Москва (1998), Берлин (FUB) (1998), Квебек (UQAM) (2000), Йерусалим (2002) и Сиена (2002). Пълния лист може да бъде намерен в неговата официална автобиография.

120 г. от рождението на Джон Роналд Руел Толкин

Джон Роналд Руел Толкин (на английски: John Ronald Reuel Tolkien) е британски писател, смятан за основател на жанра фентъзи с романа си „Хобитът“ (The Hobbit) и неговото продължение трилогията „Властелинът на пръстените“ (The Lord of the Rings).

Произход

Доколкото е известно повечето предци на Толкин били занаятчии. Родът Толкин произхожда от областта Саксония, но живее в Англия от 18ти век и бързо се приобщава към английското общество.

Детство

Роден в Блумфонтейн, главен град на живописната Свободна провинция, Южна Африка, в семейството на Артър Руел Толкин и Мейбъл Съфилд, англичани. Баща му се преместил в Блумфонтейн заради получено повишение в банката, в която работил в Англия. Десетина месеца след сватбата на родителите му, на 3 януари 1892 г., се ражда малкият Джон Толкин, когото всички наричат на галено Роналд. След две години се ражда и брат му Хилъри Артър Руел Толкин.

На тригодишна възраст Джон заминава с майка си и брат си за Англия, в Бирмингам на гости на сестрата на Мейбъл. На 15 февруари същата година, баща му умира от инсулт. Майката, почти сама и с две деца в Бирмингам, намира малка къща в крайградското селце Сеърхол, където се установява. Тя се отдава на идеята да даде добро възпитание и образование на децата си. През юни 1900 г. Мейбъл и сестра ѝ, Мей Инкълдън, хвърлят в потрес роднините си, убедени баптисти, приемайки римокатолицизма. Така те скъсват отношенията си с тях. Continue Reading →

90 години от рождението на Блага Димитрова

Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина в семейство на майка учителка и баща юрист[1] и израства в Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. — завършва славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ вЛитературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.

На 2 май 2003 г. след сериозно онкологично заболяване и тежък инсулт издъхва една от най-големите български поетеси.

Творчески успехи

Блага Димитрова започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение, Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като осем години работи като редактор в списание Септември (1950-1958). Романът — „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 година участва в създаването на „Литературно-художествен кръг — 39-те“. Между 1987 и 1989 година ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.

За дейността си като писател Блага Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ — първа степен. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 година, а през 2003 е издаден 1 т. от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома. Continue Reading →

Днес се празнува Света Анна

На 9 декември православната църква отбелязва зачатието на Богородица от нейната майка – Света Анна.

Според Протоевангелието на Яков праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени и всеотдайни, че най-накрая той се смилил над тях и изпълнил молбата им. Един ден, докато Анна работела в градината, при нея се явил ангел и казал: “Анно, ще родиш дъщеря и ще я наречеш Мария!”. След девет месеца – на 8 септември, се родила бъдещата майка на Иисус.

В народните обичаи денят е свързан и с поврата в природата и новото начало. Според обичая момите засяват в плитък съд, обикновен ново гърне, пшеница с вода и наричат: ако до Васильовден покълне, момичето ще се омъжи през годината.

Св. Анна е смятана за закрилница на семейството и майчинството, на девиците и вдовиците.

Според фолклора в нощта срещу празника Анино зачатие най-силно “хващат” заклинанията, прокобите и магиите. Тогава магьосници, вещици и врачки правят заклинания за раздяла, болест и смърт. Затова и строго се спазват различните забрани: жените не трябва да работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, го отвличат.

Анна е латинска форма на староеврейското Hannah – “благодат”.

Имен ден днес празнуват: Анна, Ана, Анка, Анко, Ани, Янко, Янка.

Културен календар за 2020 година