Покана за пролетен концерт

Нова книга и вестник на фондация „Въздигане“

В книгата “Сватбите на Йоан Асен” основно е застъпена темата за избора между дипломацията и войната. Историята на Йоан Асен е разказана чрез персонажите Александър (брат на Йоан Асен), патриарх Йоаким и Ана (съпруга на владетеля).

Книгата на Евгени Константинов не е анализирана до сега в литературно-исторически контекст.

Композицията й е характерна за романите от 70-те години на миналия век, а текстът предлага множество гледни точки.

Литературните историци обобщават, че филмът и романът градът вглеждане в историята по друг начин, различен от познатите до сега.

Книгата може да намерите в библиотеката на читалището.

В библиотеката може да си вземете за вкъщи седмичникът “Красиво Ветрино”.

7 май 1930 г. – 27 април 1959 г.

Честит празник на книгата!

20 март – Международен ден на приказката

Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки. Ако искате да бъдат по-интелигентни, четете им повече приказки.

Алберт Айнщайн

Нов автор подари книгите си на библиотеката ни

Книгите са обработени и са на разположение на читателите!

Благодарим на господин Толга Тахсинов

Благодарим на Самуил!

Този малък юнак е най-малкият дарител на книги в читалището ни. Самуил е в първи клас в 151 Национално средно училище „София“. Придружен от своята баба, той донесе в раничката си множество книги, вече прочетени от мама и тати. 

“ После ще донеса и мойте книжки“ – сподели Самуил.

Благодарим ти, Сами!

Баба Марта бързала, мартенички вързала…

Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, стар стария.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
– Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
– Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.

 Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината. Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна „баба Марта“ , да не се сърди и да носи само добрини на хората.

Честита Нова година!