Клуб по спортни танци „Импулс – София“ е в Skopje, Makedonia

Posted by Mariana57on 24.10.2022

 

През изминалия уикенд се проведе международно състезание WDSF Skopje Open 2022 в гр. Скопие, Македония.
Двойката на КСТ Импулс- София се класира на 2-ро място🥈в категорията WDSF Youth Open ST.
С тази класация Владимир и Габриела успяха да влязат в топ 50 на световната ранглиста, като вече заемат престижното 41-во място в света.
Те успяха да се качат на почетната стълбичка и в по-високата категория WDSF Open St, където завоюваха третото място🥉.
В категорията WDSF Youth Open La двойката достигна до финал и зае пета позиция🎖️.
Поздравления за този успех!

93години от рождението на Йордан Радичков

Posted by Mariana57on 24.10.2022

Магьосникът на думите, както го определя президентът Георги Първанов, е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Удостоен е с престижната международна италианска награда „Гринцане кавур“ за белетристика и с Кралския шведски орден „Полярна звезда“. За книгата си „Малки жабешки истории“ е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга през 1996 г.

Носител е и на най-големите българските награди. През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за цялостен принос в българската култура, а през 2003 г. е удостоен и с Държавната награда.

102 години от рождението на Джани Родари

Posted by Mariana57on 23.10.2022

„Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя.“

 

Поклон!

Posted by Mariana57on 20.10.2022

„На 20 октомври в София умира големият български писател Димитър Талев.
По страниците на романите си „Железният светилник“, „Гласовете ви чувам“, „Преспанските камбани“, „Илинден“, на тетралогията „Самуил“, на повестта „Братята от Струга“
и на многобройните си разкази, Д.Талев описва, както никой друг борбите на българския народ в Македония. Свързал неразривно житейската си
и творческа съдба с родния край, Димитр Талев е подложен на преследвания от новата комунистическа власт заради ясната си и непоколебима позиция по Македонския въпрос. По-късно е реабилитиран и се превръща в един от най-четените и обичани български писатели.“
***********
“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”
“Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли – редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?

Почина големият писател Антон Дончев

Posted by Mariana57on 20.10.2022

Антон Дончев е известен е в страната и в чужбина с романа си „Време разделно“.

Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г.Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане.

Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г.

Неговата втора книга „Време разделно“, разглеждаща насилствената ислямизация и турцизация, довели до ислямизиране на значителни маси българско християнско население в Родопите през XVІІ в., е написана през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на самия автор).

С този роман писателят става известен. Романът е превеждан и издаван в чужбина. Романът е екранизиран (филмът „Време разделно“ е в две части с подзаглавия „Заплахата“ и „Насилието“) през 1987 г. на режисьора Людмил Стайков. През месец юни 2015 г. „Време разделно“ е избран за най-любим филм на българските зрители в „Лачените обувки на българското кино“, мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия.

От 2003 г. Антон Дончев е академик на БАН.


85 години от смъртта на Йордан Йовков. Напуска ни едва на 56…

Posted by Mariana57on 15.10.2022

На този ден през 1937 година ни напуска Йордан Йовков. Роденият в Жеравна творец остава в историята като майстор на късия разказ, а житейският му път проследява по един необикновен начин всички повратности на епохата, в която живее. Въпреки че е участник в трите войни за национално обединение, Йовков успява да остави на България невероятно богатство, изразяващо се в неговото творчество.

Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880г. в Жеравна. Той започва образованието си в родното си село, а по-късно продължава в столицата. Още от малък Йовков се увлича по литературата и учителят му е уверен, че някой ден той ще стане писател. Първата си творба младият писател завършва по време на обучението си в школата за запасни офицери. Тя е озаглавена „Под тежкия кръст“ и е публикувана през 1902г. През 1904г. се записва за да следва в Юридическия факултет на Софийския университет. За нещастие, по същото време баща му умира и младият автор прекъсва следването си. В следващите години Йордан Йовков се отдава на преподавателска дейност в редица села. Това продължава до 1912 година, когато идва Балканската война и бъдещият творец е мобилизиран, както стотици хиляди други българи. Той участва и се бие смело, а задълженията му като военен продължават и по време на Междусъюзническата война, където служи като ротен командир. Ранен е в боевете край Дойран, вследствие на което по-късно е повишен и в чин.

След края на конфликтите на полуострова, младият Йовков работи като редактор на списание, в което публикува очерк за войната. То обаче просъществува кратко и писателят е принуден да потърси нова работа – назначен е за редактор и библиотекар. Не след дълго обаче Йовков отново трябва да напусне – причината за това е включването на България в Първата световна война през 1915г. Мобилизиран е отново в Българската армия и е изпратен в град Ксанти.

През 1916г., по стечение на обстоятелствата, съдбата му дава шанс да се завърне към своето призвание. Заради уменията му е изпратен в редакцията на списание „Военни известия“ и там остава до края на конфликта. Тогава започва и най-трудният период в живота на писателя. Годините след войната са белязани от удара на Втората национална катастрофа. Добруджа е в ръцете на румънските окупатори, което се отразява и върху душевното състояние на автора. Той преминава нелегално чуждата граница и се установява във Варна, където за известно време преподава. По-късно, с помощта на свои приятели, постъпва в българската легация в Букурещ и остава в румънската столица за периода 1920-1927г. Там остава недооценен, постоянно понижаван в длъжност и е принуден отново да подаде оставката си. Последните години от живота си той посвещава на литературата. Работи много и насъбралото се от години напрежение се отразява зле на здравето му. През 1937г. заминава да се лекува в Хисаря, но поради влошаване на състоянието му е закаран и опериран в Пловдив. Открити са рак в стомаха, в жлъчката и апандисит и според лекарите кончината му е неизбежна.

Йордан Йовков умира на 15-ти октомври 1937 година, едва на 56, а на погребението му в София си проличава народната любов. Всички го познават най-вече като майстор на късия разказ, но истината е, че Йордан Йовков започва творческата си кариера като поет. Той публикува стихове в различни списания, но лириката му не се отличава с достатъчно богати мотиви. През периода 1913-1917г. той посвещава творчеството си на преживяното по фронтовете. Открояват се произведения като „Те победиха“, „Безотечественици“, „Балкан“и „Земляци“. През 1920г. той отново подхваща тази тематика с новелата „Последна радост“ и разказите „На стража“ и „Другар“. През 20-те години обаче той твърдо застъпва темата за селяшкото битие. Именно тогава той написва творбите, с които е припознаван днес – произведения като „Албена“, „Песента на колелетата“, „Шибил“, „По жицата“ и др. Разказите, обхващащи новата идейна тематика на Йовковото творчество са събрани най-вече в сборниците „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“ и „Ако можеха да говорят“. Днес, както и тогава, Йордан Йовков е определян като един от най-гениалните български творци, безспорно заслужил похвалата на критиците и трайното си присъствие в сърцата на българите.

По информация от интернет

120 години от рождението на Фани Попова-Мутафова

Posted by Mariana57on 13.10.2022

В севлиевско са корените на нейния род и на рода на съпруга ѝ Чавдар Мутафов. Затова днес ние се подчиняваме на дълга си към предходниците си. Дълг, който десетилетия наред бе пренебрегнат и отхвърлен.

Времената се менят и с тях мерките, нормите и рамките, но човекът и човечността си остават константа. Знаем за житейската съдбата на семейство Мутафови, но и за достойнството, с което са я приели. Нейни са думите: „Не се унижавай в трудни времена, не се превъзнасяй в дните на славата и мощта“.

Знаем също, че съдбата на таланта ще надделее над житейската. А по думите на Катя Зографова – ние вече сме узрели да узнаем и горчивите истини за любимата писателка, да проявим разбиране и да преоткрием „великата сянка” на Фани Попова-Мутафова.

Заповядайте на концерт!

Posted by Mariana57on 10.10.2022

УЧЕНИЦИТЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛ ЗАХАРИЕВА ОРГАНИЗИРАТ КОНЦЕРТ ПОСЛУЧАЙ НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА ПО ПИАНО. ИНИЦИАТИВАТА ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 16 ОКТОМВРИ ОТ 19.00 ЧАСА В ЧИТАЛИЩЕТО В МЛАДОСТ 2 .

Честит празник на всички учители! Благодарим ви!

Posted by Mariana57on 05.10.2022

Клуб по спортни танци „Импулс – София“

Posted by Mariana57on 03.10.2022

ДЪРЖАВНО ПЪРВЕНСТВО ПО ВЪЗРАСТ
23-25.09.2022
Виктор Марчев и Рая Стойкова – Деца мини – 5то място 🎖
Любослав Атков и Екатерина Александрова
Бронзови медалисти при Юноши младша възраст – Латина 🥉
Владимир Величков и Габриела Рагина Младежи стандартни танци – 3то място🥉
Младежи Комбинация – 3то място🥉
Петър Величков и Елени Капусиду
Младежи стандартни танци – 4то място 🎖
Младежи комбинация – 4то място🎖
Международен турнир DIANA CUP 2022
Любослав Атков и Екатерина Александрова
junior 1+2 basic latin – 3то място🥉
Junior 1 open Latin – 4то място 🎖
Владимир Величков и Габриела Рагина
Youth International Open + Under 21 – St 2ро място🥈
International Open Competition Adult – St – 5то място🎖