Васил Левски – 150 години безсмъртие
Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си

Те бяха официално поканени да представляват Българската федерация по УШУ в Китайския културен център в София при откриването на Китайската Нова година.
Участваха с демонстрация и открити уроци по спортно УШУ, Тай Чи и Винг Чун.
Да пожелаем здраве и още успехи на малките ни състезатели. Както и на треньорката – Лили Чобанова!
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 29 септември 1960) е най-самобитният ни художник и може би - най-известният. Неговите платна се разпознават на секундата и не мога да бъдат сбъркани с нищо друго. Той притежава уникален почерк, през който прозира поглед, пълен с любов към българската жена, българския бит и село. Роден в семейство на македонски бежанци, заселили се в Кюстендил, в младостта си сменя няколко професии, но все свързани с рисуването. Кюстендилци събират средства и пращат младия талант да учи в София в Художествената академия, тогава Художествено индустриално училище.
Обичал Толстой, принципите му и бил близък приятел с Николай Лилиев. Отхвърля нормите на академичните течения по това време и се връща към корените на изобразителното изкуство – рисунката, чистата техника и категоричния цвят. Макар картините му да са с теми, предимно от селото и обикновените хора, той е обиколил големите столици на Европа и името му на велик художник е всепризнато.
Най-личните картини на Майстора са неговите женски портрети. Той остава неженен и сякаш всичката любов, на която човек е способен, е въплътена в тези изящни, пълнокръвни портрети. Идеализацията на българката, доближаваща физическата й красота до висотата на морала и ценностите, е забележителен връх в портретната живопис. Картините на Майстора са най-красивото обяснение в любов, което българката някога е получавала.
“Ако искате да ме разберете, елате с мен в една ранна пролетна утрин … Чуйте как жуженето на пчелите се надпява с игривите припеви на копачките! Вижте как ябълковите дървета сияят с розовите си усмивки. Как цялата земя ликува. Не ви ли харесва?”
“В изкуството как се стига до общочовешкото? Посредством националното. Близо три-десетилетия живях на село сред хората и природата. Ако не ги познавах добре, как щях да изразя общочовешкото?”
“Върху лицето е отразена красотата на човека. Моята четка търси баграта, която я изразява. Лесно е да изпишеш портрет. Но душата му да изпишеш е трудно!”
Антон Павлович Чехов е руски писател и драматург, по професия лекар.
Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век.
За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература.
Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света.
Чехов работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения.
По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“.
Елитните състезатели на СК Академик -златен тигър ще се включат в честването на Китайската Нова година в Китайския културен център София в петък, 20.01, от 18ч.
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка –
и в мъката любов!
Миражите са близо, – пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, – пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, –
тя – плът и призрак лек!